Нервно разкъсвам меката паяжина на съня, това си е истинско мъчение да слушам сутрешния звън на от телефона. И се започва потичане на един продължителен поток от бюлетини, задачи и всякакви други гадости за деня. Не мога да го изключа, по добре е да го изчакам да изтече, щото инак системата ще да ми напомня цял ден дори и половината нощ, по интересното е че днес исках да ги получа, до едно. Очаквах едно единствено и много специално. Протягах и разгрявах схванатите мускули, бях попрекалил предния ден, но така е когато получа такова едно загадъчно, но с познатата до болка шифрова структура, с намек за нещо, нещо голямо. Навиваното като пружина дълги години съзнание, подскочи и нивото на адреналина се покатери до непознати висоти, дори и най добрата синтетика не бе могла да докара това усещане на екстаз и неестествена живост. Информацията бе кратка но достатъчно ясна, затвори очи и се отдаде на молитва. Времето наближаваше.
Някъде точно в 7 и 21 машинката изквича жаловито и конфигурира поредица от букви и цифри, която автоматично се препрати на няколко електронни пощи.
Прекалено дълго се преструваше, в опитите да се слее в тази непонятна за него среда. В началото се бе чувствал като кукла на конци, не че усещаше странни подръпвания оттук оттам, но да бъде там да вижда и да… Не искаше вече да мисли за дългите дни, днес си подсвиркваше, имаше интересно анонимно писмо в което се усещаше изгаряща нежност и желание. Беше отговорил с кратко да, и очакваше продължението. Естествено че можеше да използва системата за да бъде сигурен, но почти беше убеден че е онова червенокосо миньонче от етаж 4, имаше нещо в погледа и, което го караше да настръхва. На монитора обаче го очакваше изненада, сигнализация „тревожност” пулсираше за електронната поща. Отвори я внимателно, успя да забележи че има и отговор от анонимния подател, но се съсредоточи към основното. Знаеше че системата е нова и се следи под микроскоп, не можеше да пренебрегне и факта че предшественика му го бяха уволнили за закъсняла реакция от 12 минути. Направи първата препратка и започна да подготвя пълен анализ. С натискане на няколко клавиша вече разполагаше с профила, местоположението и поведенческия модел на обекта също така и двете странни съобщения които бе получил в рамките на 24 часа довели до активирането на сигнал „тревожност”. Препрати отново вече систематизираната информация включвайки код „активност”. Прекрасните дни тепърва предстояха. Прочете набързо и анонимния текст, имаше среща по обяд в парка. Препрати си го като напомняне което автоматично да му изпрати системата ако евентуално забрави и се понесе с разпечатките към началника.
Взривовете не бяха много големи, но правилното им разположение можеше да причини невероятни разрушения, залагаше се на по стъпковата детонация с последователност една секунда. Работеше от няколко часа, но не изпитваше умора. Бе преизпълнен с радост.
Знаеше че прогнозата му бе правилна, трябваше да направи залозите, а не да слуша самонадеяния и всезнаещ барман. Все още не беше късно да промени нещата, но защо по дяволите му трябваше да пие толкова много тая вечер. Сега ръцете му се потяха и трепереха добре че му оставаше само едно помещение за почистване. Премина покрай охранителните камери и отключи електронната ключалка. Рутинна процедура, а и вече знаеше, че дори и да влиза веднъж месечно тук пак щеше да е като аптека. Интересна машинариика имаше тук, бяха я монтирали преди половин година и продължаваше да си мисли че това са поредните пари хвърлени на вятъра. Е сега щеше малко да си почине, затъркаля количката с препаратите до стената и реши да поседне на един от меките и хубави столове. Вдигна краката и се отпусна.
Беше малко преди обед преизпълнен от очакване напусна сградата, включи заглушителите за околния шум и едновременно с това и тибетска транс или нещо подобно тибетско звучене, трябваше да се отбие до едно магазинче на няколко преки надолу, където продаваха невероятни екзотични цветя. На първата пряка като из невиделица се появи тоя малко странно изглеждащ тип мъкнеше една обемна раница и очевидно бързаше. Измънка нещо като извинение, навел ниско глава, и заситни нататък. Странно, някак си му изглеждаше познат.
Бързаше не заради нещо друго, знаеше че всичко ще мине по вода но просто толкова дълго време се чувстваше ненужен, а сега кипеше от ентусиазъм. Ах как не го видях тоя смота... „Извинете не Ви..” ..няк. Леле така може и да се пръсна от напрежение, само още малко и всичко ще свърши. Сигналът за начало щеше да пристигне някъде по обяд.
„Имате поща”:Извинявай, но няма да мога да дойда.
Машината зловещо изпищя, нещо ставаше. Кратко съобщение, шифър четвърта степен. Обектът потвърден. Елиминация. Чака потвърждение.
Падна от стола как така бе задрямал. Какво, да не съм натиснал нещо, да не би да съм ритнал некое копче. Леле те сега може и да ме уволнят. Ако ли натисна това копче червеното... Получена команда „Изпълнение незабавно” час : 12:15...
Приближаваше се бавно, беше купил най – евтиното цвете което можеше да си позволи. Отстрани изглеждаше сякаш някой но прерязва коленете, падна по лице. Електромагнитния импулс бе изпекъл малкия мозък останалото се превърна във вряща лепкава сивкаво червена каша, която в момента изтичаше от ушите носът и очите му. Няколко деца запищяха.
Свит до една кофа за боклук казваше последна молитва. Бяха двама единия имаше пистолет.
-Давай парите бе смотаняк, или сега ще те гръмна. – Нещо в погледа му ги стресна, а и напрегнатата му стойка издаваше заплаха. Можеше да се справи, с тези... проектяхя два изстрела, ...Мамка м.... нещо топло и лепкаво се стичаше от корема му. Падайки надолу гледаше как двата силуета изчезваха заедно с тях и светлината на деня.
- Уволниха ме, да ти си виновен айде сега сипи още едно не се стискай....
.....Машината я изключиха....