Ето разпука се пълен със болка

Нов и безмислено светъл денят

разкъсва и реже със слънчеви нокти

топла и меката, пъпна връв на сънят.

И стиснал съм ноктите във шепи

кръвта в ушите започва да бучи

сподавен вик във гърлото застива,                                  

неспокойно е сърцето, и иска да избяга.

Криво е всичко, земята се клати

Няма ги тези могъщи криле

Които ме носеха там във съня ми

Нататък, нагоре, без дори и да мисля,

                                                           „Сега накъде?”

Боли, защото буден съм,

а може би така и трябва.

Прекрасно и спокойно там е

но някой ден, ще да остана.