Това за което оставаш

Ще ми се да се смея сега

Не, не пречи красива така

От тавана, кат гирлянда висиш.

Пред теб се усмихвам

но заради тебе мълча

не трябва, а и вече не искам

за последно с теб ще празнувам сега.

Небрежно килнала главата

очите ококорено блестят

отива ти въжето от коприна

то весело проблясва на вратът.

Отворил съм бутилката червено

това което най – харесваш ти.

Ти стой, недей да носиш чаши

Аз от бутилката ще пия, а ти виси,

                                                           виси...