Натискаше, равномерно точно толкова колкото да не повреди острието. Не че му бе за първи път това го правеше откакто, откакто се помнеше, дори можеше да прави тези движения със затворени очи, но сега се бе вторачил, и влагаше цялото си усилия в тази наглед толкова проста задача. Хссссс , хссссс като ритмичното тупкане на сърцето му се носеха звуците, породени от срещата на метала с точилото. Хсссс, хсссс вятърът се опитваше да го отнесе надалече, но дали можеше да отнесе тъгата и болката, би било по – добре.
Огънят догаряше и хвърляше игриви искрици, подгонени като диви животни от опиянени ловци, отдаващи последната си топлинка и светлина на режещия северен вятър. Безмилостно бе издълбал и дълбоки бръчки и бе нагрубил кожата на лицето му там около тези черни като бездна очи, толкова дълбока като тази от която бях пристигнали те. Усещаше ги скрити в сенките, злобата и присмехът в очите им изгаряше много повече, от това да се протегне и да зарови ръце в жаравата. В момента нямаше да му навредят, поне дотогава докато не видеха разкъсаното му и влачещо се в стенания тяло, но тогава и за тях щеше да настъпи края и щяха безсилно да сквернят останките му. Истината е, че и те се нуждаеха от него, или поне от някой който да поддържа баланса на съществуването, а в момента се явяваше единствената алтернатива.
Силен бил баща му, не признавал ничии закони, изкусен Мастер и жесток тиранин. Властвал над „обречените” земи, никой от демоничните му предшественици не бил постигал такова подчинение и страховито себеотричане от светлината, за първи път от столетия границите започнали да се размиват, нарастващи жертвоприношения, бегълци от ленността и безидейното съзерцание се вслушваха в зловредните шушукания на „лъжливите усти”. И тогава някой се уплашил, балансът бил нарушен. Въздигнали я, иззели и основните и грижи за земята и я тласнали към тъмнината, сластна любвеобилна и всеопрощаваща, Гея. Трябвало да заплени мислите му и да отрови същността му, да влее любов и състрадание.
Животът е страдание такива бяха думите му, за да живееш истински трябва да умреш за това в което вярваш, да се откажеш от всичко, и когато се научиш да разрушаваш ще можеш наистина да построиш. Унищожи бездействието, в името на болката, извади окото което не вижда смисъла, престани да се кланяш на тези които не са тук долу, аз съм тук а онези пухкави и безлични лигавещи се и онаниращи, изпръсквайки всичко самодоволни копелета, казващи какво може и какво не може да правите. Аз казвам че може да правите каквото си поискате, защото това което сте ви прави по силни от всеки Бог, вашите желания имат смисъл, тук и сега.
Поддаде се защото знаеше какво е страдание, отдаде му се защото и бяха взели всичко и колкото и да я нараняваше тя бе доволна. Така се роди той Тъза. Растеше а силата на баща му намаляваше, майка му вехнеше и хаосът нарастваше. Лигави червенобузи се бяха спуснали в прокълнатите земи, денем говореха за любовта разкаянието и за това което ги очаква някъде там след като плътта им опада от костите, а нощем тровеха и убиваха. Една по една падаха „Кървавите кули”, но потоците от кръв се увеличаваха. Демоничният свят бе обърнат в хаос, клановете обвиняваха майка му, че го е отровила и отнела силата му, някои си мислеха че това семе трябва да се пожертва за да се върне силата на баща му. Не знаеха обаче че някои други бяха хвърлили заровете. Преди да го изведат, майка му разказа това което знаеше, с последния си дъх му предаде силата на земята. Ден по късно освирепелия дух на баща му отдаде последната си сила в един последен и доста унищожителен набег в пограничните територии.
Появяваше се неочаквано, безразсъдно се впускаше във всяка следваща битка не броеше раните защото нямаха значение, сееше страх и унищожение в редиците на „правоверните”, давайки заявка за това че той е жив, а отмъщението му ще донесе това което никой не иска. Следваха го дори и тези които го мразеха. Слуховете говореха че стоманата е закалена от дъха на баща му извлечена от най дълбоките и чисти бездни посочени от майка му. Използвали я били, му каза тя, искали да го убият, измамни и лъжливи били всичките „истини”, армии сбирал за да унищожи света, балансът бил важен...
Всичко вече бе далеч, минало песъчинки понесени от вятъра, сърцето му носеше посланието на сетния дъх „Отмъсти за лъжата...”, натрупал бе силата и знаеше че единственото решение е пълното и цялостно унищожение.
Усети пристигането на първата вълна, надигна зловещото острие и смразяващия костите вик раздра тишината оповестявайки началото на края.
Кървава луната се показа
Сърцето му пълно със омраза
Стомана стискаше ръката
И в битката последна, се
Ангели и демони там клаха....
