Останал бе сам, няма вече надежда

Стиснал бастуна здраво в ръка

Стъпващ полека, на тази стара пътека

В парка пълен с глъч и тъга.

Кретащ едвам между вчерашно утре

Спира да чуе на децата смеха

Борещи, гонещи есенни листите

Как му се иска да види това.

Скрити зад черните кръгове

Пусти зеници, изпразнени вирове

Ненужни клепачи покриват сега

Тлееше огън, но сега му остана

                        Малка изсъхнала вече, сълза.