Бях мръсен и затова съм влязъл в банята, някак си не си спомнях че бях излязъл от нея само преди половин час. Гледах тъпо плочките и се търках ожесточено, механично и несъзнателно. Сапунът със своята ароматна пяна щипеше протърканата на места кожа, а и още не добре заздравялата рана, но това не можеше да измести илюзорното чувство на удоволствието на пречистването, и продължавах да търкам. Не можех да ги понасям да ме доближават, а те малки слузести и лепкави гадини пълзяха по тялото ми. Но пак не бяха като онези другите едри и лъскави с космати кръчета, които хапеха, ето откъде имах тези ранички като малки разкъсвания…
Вдигнах крак и го изритах с всича сила. Главата му се откъсна и малката топка перушина полетя. Крилата му замахаха конвулсивно а цялата ми обувка бе в кръв и перушина. Някъде наблизо група тинейджърки се разкрещяха.
- Защо го направи?
- Ами не знам, ти си психарът ти кажи?-опитах да бъда остроумен. – не знам, не помня.
- Хей не всеки ден някой ей така прави нещо такова. Как е напрежението на работа? Чувстваш ли се претоварен?
- Ами не мисля, но има дни в които не зная как съм се прибрал в къщи.
Прелисти картона ми и надраска нещо в него, после написа една бележка и ми я подаде:
- Два пъти на ден от първите, и едно преди лягане от вторите. Ще се видим след три дена.
На излизане смачках рецептата и я изхвърлих в коша. Работата е там че нещо в погледа му не ми хареса. Беше като погледа на оня тъп гълъб но не можех да му откъсна главата за да се почувствам добре. А защо ли пък не?...
„…нечисти са душите ви, нечисти са телата ви. Отворете се и дайте нещо от себе си и ще бъдете пречистени, колкото повече давате толкова по чисти ще сте за него. Той е истинската и единствена сила която може да ви пречисти…”. Цял ден това ми се въртеше, незнайно защо в главата, интересно защо като въобще не обичах да слушам и гледам такива глупости. Сутринта просто се оглеждах в огледалото, това се чуваше от някъде. Тогава разбрах че нещо не е наред, имаше нещо което не беше мое.
В обедната почивка, се измих на два пъти най старателно без дори да се замисля. Докато обядвах печената пъстърва с пресни зеленчуци, случайно погледът ми падна на сервитьорката и в главата ми се завъртяха разни картини. Гадни и садистични, същевременно и красиво примамливи, мръсни мисли. Мръсен, аз бях мръсен. Не само една част бе мръсна. Взех мерки, забих красиво гравираната вилици в мръсното си око, моментна болка, но се почувствах добре.
Сервитьорката припадна с лек писък, виждайки какво става. Трябваше в последствие да се изръся цяло състояние за да „признае” че е било нещастен случай. Е повече не можех да ходя на обяд в този клуб, но какво да се прави. По лошото бе че ме изгониха от работа, щяло да бъде непосилно за клиентите да ме виждат такъв, но аз вече имах план и обезщетението щеше да ми дойде точното решение за него.
Бях готов за да дам, знаех и какво. Най лесно изглеждаше да извадя някъде единия си бъбрек, да го продам и да даря парите, но не смятах че идеята е точно такава. Бях си напазарувал всички необходими инструменти, и бях прочел необходимата литература. Огледах се и подготвих мястото, тялото ми щеше да изглежда по – добре без този крак. Ампутацията бе бърза, а и благодарение на взетите мерки кръвта не беше много, разбрах след като се съвзех от шока. Докато се зашивах припаднах още два пъти, но това бе нормално все пак не можех да използвам много силни упойки.
Наблъсках се с лекарства и закуцуках влачейки моя „дар” към олтара. Щях да бъда пречистен…Не можех да ям, не можех да спя, нищо не се случваше. Ден подир ден аз се чувствах още по мръсен. Дали и влияние не оказваха и силните лекарства, но всякакви гадинки започнаха да се появяват и да щъкат наоколо.
Измъкнах се от банята, беше минало доста време докато съм бил под душа. Явно съм и повръщал, защото видях по плочките още неразтворилите се хапчета. Изпих от течните. Удари ме силна и отвратителна миризма на гнило, на разложено и мърша. Явно моят „дар” все още беше тук, трябваше ли да дам повече? Светът се завъртя…
Бях мръсен отвътре, вече знаех. А и това нещо с даването вече не ми се струваше толкова добра идея. Виждах как вътре в мен всичко е омърсено и че трябва да се пречисти отвътре. Бях насъбрал всякакви почистващи препарати, имах точен и ясен план как точно мога да извадя и да почистя всеки орган, всяко малко ъгълче отвътре. Започнах да режа, но кръвта не спираше така както мислех, нищо и тя е мръсна. Няколкото банки които бях заложил да се преливат щяха да свършат работа. Бавно и методично забърсвах и почиствах, имаше болка но тя за сега ме държеше буден, но докога ли?....
„…нечисти са душите ви, нечисти са телата ви. Отворете се и дайте нещо от себе си и ще бъдете пречистени, колкото повече давате толкова по чисти ще сте за него. Той е истинската и единствена сила която може да ви пречисти…”.