Чух сълзата когато се появи, усещах топлината на кожата, и промяната в аромата и. Светлината свършваше докосвайки се до нея, и се прераждаше в хиляди нюанси докато се стичаше по сякаш издяланото от мрамор съвършенство, но в момента,  толкова безизразно лице. Помирисах допира със горещата и тъмна повърхност на чая и равномерните кръгове, стелещи се към ограничаващите бели стени на чашата, от поредната солена сълза. Не можеше да стане по сладък, не зависеше от бройката на пчелния мед, като че ли изобщо и не искаше да се разтвори, стоеше утаен на дъното, както бе и утаена огромната горчивина в душата и.

Тиха въздишка и като че ли погледа и се спря върху мен, а аз се опитах да го избегна. Имаше толкова много неща които исках да кажа, а вече бе прекалено късно, толкова е ужасяващо това мълчание. Имаше дни когато означаваше спокойствие, и ароматът на евтините пури се премесваше с любимия отлежал коняк, и тя беше тук и замечтаната усмивка не слизаше от лицето и. Дни в които мекото есенно слънце разгаряше косите и като буйни огньове, бърках в тях опитвайки се да изгоря ръцете си, крещях вътре в себе си от наслада взирайки се в горещите въглени настанили се на местата на очите и. Разкъсващ звънкащ смях, по лазурен и пречистващ от утрото... а сега само мрак.

Усещах болката на дървото сковано във вид на кръчмарска мебел, някой бе издълбал с джобна ножка в пиянски транс инициалите си, несъзнателно прекарваше пръсти върху грубо нанесените рани. Топлина, сила и грижовност струеше от пръстите и, докато чаят и изстиваше. Две винарки кръжаха около пълната ми чаша, за пръв път не протегнах ръка за да ги прогоня.

Никога не е било студено в любимата ни кръчма, но в този момент усетих как настръхна, сякаш някой хвърли воал от тъмнина и хлад. Приближи се нечовешки тихо погледна ме с дълбоките си очи, познавах я, усетих привличане, но тя не ми обръщаше внимание. Настани се от ляво и я запрегръща, исках да протестирам знаех, че така не може, че единственото което иска е нейната топлина. Знаех че нямаше да дойде ако тя самата не бе готова за това, не можех да повярвам че бе готова да и се отдаде. Видях белезите появяващи се там където се докосваха костеливите и пръсти до нежната кожа, а аз не можех да направя нищо.

Имаше условия и договорености, които странстващият дух не можеше да преминава. В момента обаче не ми пукаше за тях знаех какви ще са последствията, но просто исках да разкарам грозната физиономия на тази неканена гостенка. Тя своята работа с мен е приключила. Не може да използва страданието на другите за да трупа бройки, насилвайки и манипулирайки...

Изправи се, виждах зъбатата усмивка до нея скрита под черната качулка, тръгнаха право срещу мен, нямах много време трябваше да я спра. Изправих се и тя премина през мен или аз преминах през нея поемайки от нейната сила, беше като удър от мълния. Отминаваше завъртях се панически, чашата се разклати и се разби на парченца в пода, нарушавайки тишината. И двете се обърнаха, парченцата стъкло и алкохола образуваха една едничка дума на пода, в която някак си се събираше всичко което исках да кажа тази вечер, „ЖиВей”.

Тежка въздишка, и истински бесен гняв. Красива и топла светлина ме обгърна, разбрах че моята работа вече е приключила. Не съм се скитал толкова напразно наоколо и всичко е било с цел. Разбрах че има един много по - голям план и замисъл, които не може да се осъзнае, и че за всичко си има причини. Разбрах че ще се срещнем отново, но не точно сега.