Отидох на брега със детското хвърчило
разтвори то крила, почувствах сила,
разклащаше крила, плющеше вятъра в глвата,
издигаше се там, а аз отпусках всичко мило.
Конецът къс е , стиснах го накрая,
едничък възел между пръстите остая.
Проклинам се, разтворил длани, знаех че ще свърши
Обърнах се, не исках да го видя  крилата как ще скърши.

Усмивката отдавна избледняла, но исках за последно,
                                                                                    да го зърна...
            Поседнах до скалата бяла,
            прибрах във джоба макарата,
            крещи насреща тишината,
            Защо прегърнал съм сега,
            с такава сила, сестра и, самотата...

ако не го беше пуснал ,цял живот нямаше да разбереш ,че може да лети ...

че не може да лети, защото може само когато е вързано, иска свобода но когато я намери пада... но дали самото хвърчило е толкова важно...

щом го правим тема на разговор значи е важно =]
вързано лети да ,но продължава да усеща връвата около себе ,когато го пуснеш полета може да е кратък ,но затова пък адски сладък
и няма смисъл да се залъгваме ... всичко си има своя край ,красив - разкъсано от страстта на ветровете или грозен - омърсено в калта ... то е летяло ...

така е, всичко си има своя край ;)

за да има ново начало....