С тиха крачка денят се прокрадва
тесжък и отсечен ритник....
Кървава стеле се първата храчка
заглушаваща зараждащ се вик.

Бодър отсечен и някак забързан е
на сърцето поредния тик.
Смисъл, няма. Изцъклено глупав е,
без фанфари, последния миг...