Велико нахалство на безпомощни гадове,
крещящ разлагаща розова плът.
Разяждаща умисъл, плоски нокти надрани
преграждат на реката свещенния път.

Врещящ и миришещ, окован във желязо,
кръв, омесена жажда във бетон и гранит.
Смисъл хвърлен във бездънните ями
и отдавна превърнал, човешкото в мит.

Някой днес се опитва да брани
     някой днес се опитва, но само лъжи
от устата излизат, безпомощно неми,
    излъскващи оковите на всички светли мечти