Остават, изгнилите зъби, полезни защото са мъртви.

Остават, неказани думи, защото са вече ненужни.

Тъй лесно живее се с трупове, не дращат не хапят,

а бяха тъй хубави...изстискана жлъч и усмивка в безкраят.

            Да вечно ще помним онова, за което говореше,

            ще размахваме сякаш познавайки, за това за което

            не знаем ръце. Ще проливат се сълзи, цяло море

            а дали ще се хиля отгоре, ха проклето прасе...

празна сметка и празна черупка,

леден полъх и дъх тишина.

Смисълът, някой друг ще да търси,

който не разбрах до сега.