Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2007 01:42 - "търпение и постоянство.."
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1572 Коментари: 0 Гласове:
0



            Имаше ли вина, най вероятно да, затова и кръвта и течеше по такъв странен начин по линолеума. На уж равната повърхност, контрастно и гротескно се извиваха загадъчни криви от гъста и тъмно червена течност. Запалих цигара не толкова за да проясня мислите си колкото да по омекотя, отвратителната миризма в тази злокобна дупка.

            „Търпение и постоянство”, две думи които бяха се вклинили в съзнанието ми, а трябваше да се справям със суровата действителност. Не едно денонощие бях прекарал в блатото оставен на милостта на пиявиците, отвратителни гадинки. Когато крещях  и протягах ръце получавах само удари от дългата му тояга. Суров и мъдър човек бе той, а аз все още хленчещ и неразбиращ го мразех. Мразех и себе си, как може да съм толкоз глупав че да се отдавам доброволно на такива мъчения. Рееше се над мен и говореше за звездите за невидимите сили,  дърпащи с въжета като на театрална сцена, декорите видими и осезаемите за всеки „нормален”, но не представляващи истинския свят. Реалността е пълна с чудовища притеглящи и смучещи силата, както пиявиците забили гнусните си смукала в плътта ми. Може да се спрат единствено с търпение и постоянство, с разбиране на силите и... Няма да забравя момента в които ме хвърли отново в мразовитите води, не стига че нито една гадна мешеста лигава твар не се доближи до мен, но и всички до една се пръснаха във мазен и възторжен пукот, под действието на нещо което не разбирах още добре. Усещах едновременно одобрителния и укорителен поглед върху себе си, но имаше и друго сякаш бях скъсал струна опитвайки се да изсвиря нечуван тон, но се почувствах добре.

            На смътната светлина се очертаваха инициали, думи, пътища. Да тази не бе от низшия дори и среден клас, вътрешно се усмихнах. Това проследяване макар и по – дълго наистина се оказа плодотворно. Сума ти и време ми отне да придърпвам и отпускам пространствените връзки, за да не оставям следи, но в крайна сметка двете вълшебни думи донесоха успех. Наблюдавах с изострено внимание всяка нова промяна в движението на живо пишещата се, макар и не цялостна картина, на пътища имена и странно познати и непознати форми от тъмно червената все още тичаща се течност. Бях заглушил писъците и стенанията и пренасяйки звуците в друго измерение, неутрално поне така си мислех...

            „Истинската сила е в кръвта за всяко живо същество, тя знае и помни. Така че не оставяй никъде кръвта си напразно. За тези тук не се безпокой, тях съм ги ограничил отдавна от всичките външни влияния и с тях всичко за теб умира когато умрат и те.” Бе отговора му на въпросителния ми поглед. Още сума ти и гадинки вкусиха от моята кръв онези години. Учех се сякаш цяла вечност. Харесвах готовите да се разпаднат книги, въпреки че повече ми харесваше практиката, свободата на действието. Започнах някак си да харесвам, а и да обичам този старец. Прекалено късно, обаче започнах да разбирам, а и да виждам истинската борба, която водеше почти постоянно. Нямаше вече много сили да с които да се противопоставя на тези опитващи се да го разкъсат и погълнах. Когато наистина прогледнах, видях неговата енергия и сили почти изцяло и единствено насочени към мен, преливащи се и обгръщащи ме чакащи да бъдат погълнати.

            Нападението беше светкавично, а аз не можех да направя нищо бях много „зелен”. Виждах само моментни краски, дърпащи късащи парчета и разкъсващи истинската му същност. Исках да крещя да се противя, но не ми бе позволено. Последните му сили бяха като лепкав пашкул около мен едновременно предпазващ ме и непозволяващ ми да действам. А аз си мислех че съм минал всички мъчения, гледката беше ужасяваща, но въпреки всичко той ми се усмихваше.

            Бях орязал леко по - леко всичките и „връзки” след като я локализирах. Не се бе учудила много като ме видя. Не съм бил брутален, просто натроших всяка костица по тялото и. Изнасилих съзнанието и търсейки отговори. Преобърнах всичките и вътрешности, стисках и мачках, вече не бях онова хлапе, но въпреки всичко виждах една пиявица.

            Протегнах се изгасих цигарата в мекия и корем. Все още тлееше живота в яростния и поглед. Наведох се под все още капещата кръв, лепкаво отровна ми се стори, размазвайки я по пода. Изправих се протегнах ръка и размазах истината по умиращата и повърхност. Оставих я да падне, размаза се като балон пълен с вода. Вече знаех някой имена и посоки, кръвта никога не лъже. Въпросът от тук насетне бе дали съм толкова готов за тях, или яростта ми ме е подвела и е подсилила увереността ми. Нямах време за такива съмнения, оставих една пиявица по малко. Войната бе обяване отдавна. Вече виждах промените в силовите движения, в момента вече знаех повече и можех да пренастроя защитите. Те все още не ме познаваха, усещаха ме, знаех че вече преосмислят силите ми. Щях ли да имам достатъчно време и сили да докопам всички, или те ще ме прихванат първи...

            Унищожих десетки, не оставих следи до последния път. Бях изморен и не внимавах. Трябваше да се оттегля за малко. Сега и те можеха да ме нападат.

Видях го в самоотвержена битка с една змия, а около него се лееха стихии от енергия. Обещах му да му разкажа за живота на звездите, и да му покажа истината. Усмихна се, пламъкът гореше, кимна и тръгна с мен. Усетих стария одобрителен и строг поглед, този път насочен към него. Вече знаех какво ще му кажа по късно, търпение и постоянство. Аз отивах към следващата битка, от която можеше и да не изляза...

           



Тагове:   търпение,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584258
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031