Отровено съзнанието полита

разкъсани са всичките мечти.

Така и чашата остава не изпита

виновно ми е времето и кривите

                                               Стрелки.

            А аз си мислех ще прескоча прага

            веднъж преглътнал думите сега,

            но само май се задушавам, опитвам

да крещя, но повече се вцепенявам.

Ръцете са пулсиращо горещи

и неспокойна е кръвта. Потича

вместо сълзи от очите, студени са

и груби тука всичките стени...

Това е краят, краят.. краят...

И ехото във мислите припява.

Подпухнал, жалък опикан и олигавен

на нови гости ще се радвам днес,

на червеите, ще се раздам положен

в пръстта, ще да опитат моя стрес.

Отворената бира изветрява

осите своя ден ще излетят.

Не ще намерят жилата с отрова

плътта в която да се забодат.