Затворих до болка очи, защото видях празнотата,

която бе скрита зад тези врати. Отворени бяха

и всички прозорци и бляскава бе и някак пуста

цялата, болезнено истинска, умишлено скривана простота.

И нямаше форми, които да хвърлят лъжливи сенки

Страхът от видяното като треска във мозъка се впи

Здраво стиснал очите, треперещ във ъгъла сврян

лудостта ме обсебваше, отвън го нямаше тоз блян.

Не исках да имам ръце, панически за да размахвам.

Не исках да имам крака, че да продължавам да бягам.

Не ми трябват и тези очи, да поемат лъжливо света.

Не ми трябва, да дишам, да мисля...

                                   А защо ли го пиша всичко това?...