Кажи ми двете думи само,

дори да знам че много ще боли,

кажи, отворени са всичките врати,

„Отивам си” това ли е, което

вместо устните, очите ти изричат

вяло... Върви, не ще те спрат

Ръцете, безпомощни са тази нощ.

На толкова красиво цвете

не могат зло да причинят.

Върви прозрачната отрова

във тези две сълзи, ще мога

сам , не ми е нужно вино,

да пия и да проклинам тези

наши тъй щастливи дни...