Грижех се за тях както те се бяха грижили за мен, когато бях малък и не разбирах нищо от това което ставаше около мен. Много е трудно да гледаш тези, най – близките до теб в такова безпомощно състояние. Не бяха минали и 30 минути, а ръката ми вече бе започнала да отича и да придобива мораво виолетови окраски. Подпухваше, не беше толкова зле, но като ч гледах от близо сякаш се бях доближил до подутите и провиснали торбички под очите на старите. През тялото ми премина тръпка на недоволство, пуснах я и се насочих към фризера, трябваше ми лед за този проклет оток. Отворих вратата, беше от големите като ракла фризери, трябваше да преместя няколко плика, за да събера и извадя леда. Изсипах две шепи върху хавлиената кърпа на кухненския плот, гърлото ми беше пресъхнало. Взех два безформени къса лед, преди да ги пусна в чашата ги задържах за малко, наслаждавайки се на отделения от тях хлад. Бледо розов цвят придобиха от все опитващата се да се съсири кръв, се пропукаха радостно в присъствието на отлежалото уиски. Омотах кърпата с останалия лед на лявата ръка, гледайки как ледът отдава равномерно успокояващия хлад заедно с няколкото капки кръв на алкохола. Издишах и погълнах охладената смес на един дъх, време беше да ги представя.

Всичко вървеше много добре, изглеждаше умопомрачително красива на постоянно менящата се светлина в тоя бар. Двамата олигофрени досаждащи и, обърнаха отегчението и да прерасне в поглед в търсещ и уплашен спасение от създалата се ситуация. Наслаждавах се на мига, беше като подплашена кошута наобиколена от вълци и не можеща да избяга. За миг погледа и се спря върху мен, време бе за спасение. Придвижих се уж небрежно и я заговорих като стар приятел, обичайните глупости, поръчах по едно на навлеците и я отведох към дансинга. Движеше се уверено, грациозно и съблазнително, в погледа и се четеше спокойствие. Всяка извивка се преливаше с музиката, по точно музиката се преливаше в нея. Ритъмът пулсираше в тялото и, разпалваше огън, хвърчаха искри помежду ни. След няколко танца, разпалени и страстни я поведох навън. Обгърнах я нежно на паркинга, а тя се топеше в ръцете ми, трепереща от възбуда. Не прецених удара, не ми беше много удобно като тя ме бе обгърнала с цялото си тяло, а и лявата ръка ми не бе най – удобната. Устната и се разкъса и зъбите и се забиха в кокалчетата. Усетих как главата ми се изпълва с кръв, как тази уличница ще ми нарани ръката? Последваха няколко бързи удара с лакът, усетих как леко се счупи носа и, и лявата и очна ябълка да хлътва към мозъка. Завлякох  до колата и я хвърлих в багажника.

Паркирах пред старата къща, сенките на двата стари кестена прикриваха всичко, но въпреки това я прегърнах, отстрани щеше да изглежда сякаш е подпиинала малко в повече.

- Майко, татко, това е Симона. Изглежда прекрасно нали?....

Никаква реакция, защо поне един път да не кажат, да каква красавица си ни довел сине, или каквато и да е там глупост. Изправих се и помръднах одобрително главата на Мама.

- Да, хубавелка е не е като онази пачавра която доведе последния път....

Тихо изскърцаха прешлените на врата и, но се чу и един друг различен звук. Погледнах надолу и видях съсухреното и чене паднало в скута и. По дяволите, и лепилата вече не са такива каквито бяха. Тая вечер ще я попревържа с малко скоч. Баща ми поразмърда във вял поздрав десницата си, и  му паднаха два от пръстите. Одобрителните им погледи обаче казваха всичко, попреместих бурканите на първата лавица и светлината на очите им издаваше  тяхното одобрение и радост.

- Не съм в много добро състояние за готвене, но ще дам най доброто от себе си, все пак вечерта е специална. Може да приготвя малко задушено ала „Елена”, и черен дроб  „Валерия”, но ще направя и малко барбекю „Симона”.

Изправих я, с няколко бързи движения я привързах за стола, все пак никой нямаше да става от масата докато не се навечеря, така ме бяха учили. Здравото око се отвори докато вадех продуктите от надписаните пликове. Ужас сковаваше красивото и лице. Искаше да каже нещо ли, съвет може би за приготвянето на вечерята, не по скоро тези сълзи бяха от лука който режех за задушеното. Челюстта и бе провиснала на гърдите, не можеше да сдържа слюнката си от вкусните аромати които се носеха, може би защото и бях изрязал бузите и езика за приготвянето на специалния десерт, но чува одобрителното и скимтене. Или пък имаше притеснения за онези два зъба които извадих, защото нараниха ръката ми...

Всичко беше готово, отворих бутилка червено вино и се присъединих на масата. Нямаше свещи, но и така атмосферата бе задушевна. Моята нова приятелка нещо изглеждаше пооклюмала, все пак трябваше време за тези три ястия.

- Да мамо сложил съм достатъчно сол, ето опитай, вкусно е нали?

Подадох лъжицата с ароматната каша към устата и, надигнах и всичко се стече по изсъхналата и гръд. 
                - Вкусно е нали, от теб съм се учил. Сега аз се грижа за вас. Наздраве татко...