Пълзя, покрай мене са кръстове,

тежки,вечността окована е в тежък гранит.

Присмех, злоба, безпричинно отричане

Във нощта покрай мен се редят.

Полудели във миг за разплата

черни сенки насам се роят.

Спрях се в очакване, в туй поле на забрава

исках, но знаех че нямаше, да свърши това.

Бях прекарал със тези приятели,

имената им виждах сега, всички мои

добри и понякога глупави,

но не и безмислени дни.

Пълзя, кръвта със тревата се слива

и помага, по лесно напредвам така.

Те пристигат с фенери и пушки

Жадни за смърт, за страдание

вече видели кръвта, лешояди,

не, хиени във миг подивели,

аз бях тяхната жертва, но пък те

не познаваха другите...

Кървя, а бе клетвата кървава.

Никой друг не би искал това,

Усмихвам се, стискам в ръцете си

нечии други.... черва.

            Лъчите изчезнаха, писък разкъсване..

            Тревата изглежда различно, и вятърът

            носеше кърваво мека мъгла.

            Парчета от кости топяха се

            Имаше и малки парчета от мускули

            Сочни, и пълнещи мойте уста.

Аз обрекъл съм се на олтара

На приятелство със кръв,

Те ще бъдат вечно живи

А пък аз, съм просто стръв.