Сама ли си, или не си

прегръщам те в нощта.

Усмихваш се, настръхваш ти

               нима е груба моята ръка?

Тъгата в клепачите събрана

               аз искам да попия, така

усмивката в съня да върна, магия

               макар и груба, за теб да сътворя.

 
                                    Не шепна, не дишам, не трябва мига

да умира, тъй както се свършва нощта.

                                     Когато пропуква се нежна зората, с лъчите

                               ще да полетя, ще изчезна наедно с мъглите

                                     и като старо вино ще да се прелея,

                               обратно във съдъ във който все стоя.

 
Със думите плоски опитвам да вържа

            объркани мисли сега. Не мога ли някак

Светът да разкъсам, да бъда до до теб

            не само в съня....