Боли когато светът те прегръща,

боли когато протягаш ръка,

боли от илюзия на споделените чувства

всеки път си повтаряш, никога вече така.

На сърцето не трябва да слагаш окови,

на небето не трябва да има мъгла.

Но незнайно защо, ме пороби...

Нежно, страстно, в очите е само тъга.

Нисък звук от крещящото цяло,

кратък миг и откраднат копнеж,

пропукването само да бе спряло

във мига на онзи странен бодеж.