Провиснал съм и долу поред мен

поклащат се червата ми усукани.

Кръвта се стича по ръцете ми,

бълбукат топли мисли в скута ми.

Раздират се горещи битки

виновен съм, но няма да призная

това което искат. Макар на вътрешностите

да им се вижда края, бодлите, стегите

и огъня накрая, не ще да ми помогнат

да се усмихна и да се разкая.

        Не няма, ще да накъсам всяка част

        От себе си, очите с пръсти ще извадя,

        По скоро от това, пред тях да се прекланям.