Край стената на кладенец стар

нова дупка с ръце прокопал

не за друго, да падне стената

никой друг да не пии от водата.

Със  усмивка доволна посрещна ме,

грейнала, кимва с поглед отправен

в манерката, смях лудешки разтресе

му тялото, пръсти криви заби в камънака.

Нямах сили да ритна глупака,

и припаднах....

...таз вода отровна е - чух стържещ шепот

-Ти сега живееш, но аз неще го срина, ето,

пиини и сила, да довършиш туй дето

аз започнах, намери. Не съм аз луд

и костите ми нека се белеят,

та други като теб от тук да не посмеят...

Издъхна, повторно към водата долу.

Не смеех да погледна. Дали бе прав?

Незнаех, но мисия аз нова имах

и само как копаех ли, копаех...