Как искам времето да върна, стрелките

Бавно движещи да превъртя, но няма

Аз да мога думите горчиви и прибързани

Без време излетели да спра, но затуй е късно вече.

 

Поглеждам в огледалото човек угрижен

Подпухнал изморен и неуверен

Насреща гледа ме разплутата реалност

Почесваща се небрежно по гъза.

            Та нима навярно е студено или просто

            Коленете го болят... Или пък тъй очакваш

            Тез бели кичури да спират да растат?

 

Аз помня,приятелю,тъжната есен
постлала килим от мъртви листа...
и помня и тебе,с поглед отнесен
с чиста,сияйна душа...
Къде я изгуби,стари приятелю...
И аз къде те загубих....