Исках да преодолея, това желание, това притегляне обсебващо болезнено човъркащо мозъка видение, промъкващо се винаги когато затворя за малко очи. Пиех като за последно, не се страхувах от неизвестното, повече се страхувах от себе си, дали можех да издържа на силата формираща се в главата ми. Налях за пореден път огненото питие в празната чаша, и там отново изплува нейния образ. Сурова красота, съвършенна и безупречна кожа, мраморно студена, но поглъщаща всичко с присъствието си. Притегляне каквото имаше само между звездите и планетите, не не само, такова каквото имаше между малките и съществени частици градящи по един или друг начин органичната ни същност.
Изкривяваше реалността, протягаща идеалните си линии на тялото си безкомпромисно и красноречиво присъствие. Луната предизвиква със своето присъствие приливи и отливи, зависимостта на земята се оказва по голяма , макар и това да не може самата тя да го осмисли. Приливи и отливи, това ли виждам в тази чаша? Усмивка, поглед който наводнява и пресушава, присъствие унищожаващо времето.
Обърнах последната чаша, последвах същността си. Алкохолът не ми действаше вече, защото знаех...
Луната бе единствения ми спътник, изглеждах небрежно, както всеки друг път, само че този път не пристъпвах тъй уверено. Отворих вратата и ме лъхна познатия аромат, вкус на свежи и ароматни плодове. Бях там, отново окъсан и с раздрани ръце опитващ се да откъсна малкия алено червен и ароматен, вкусно стипчив плод криещ се в бодливите храсти. Разтърсих глава, движех се като във филм, забавен каданс. Нещата около мен бяха ярки, пристъпвах бавно, мислите ми препускаха.
Обичах да докосвам кожата и, небрежно прекарвайки пръсти, да виждам как се втвърдяват зърната и, как гърбът и се извива, топлината пулсираща в усните, живот пулсиращ мекота дразнеща грубиянското ми съществувание. Протегнах ръце в тъмнината, пристъпвайки и търсейки.
Прах и застоял въздух ме очакваха зад вратата. Стисках с ръка желанието си, усещах здравината и твърдостта му, знаех защо съм тук и какво искам. Похот, животинска, дишането ми бе учестено. Пристъпвах бавно и усещах твърдостта в ръката ми.
Последните лъчи на залязващото слънце се опитваха да я докоснат. Изпъната струна желаеща да бъде докосната за да просвири. Тъмнина поемаща светлината, трепет превръщащ се в желание. Небрежна усмивка, очакваща и криеща. Потрепващите от вятъра листа на широколистните дървета придаваха безкрайна изкусителност, на и без това прекрасното и тяло. Трепет, желание, копнеж, всичко бе в сенките. Горе бе каша, нищо не функционираше правилно. Ако не бе твърдостта в потящата се ръка сигурно щях да изгубя всичко, а тя просто бе там, отдадена само за мен.
Протегнах ръка, докоснах гърдата и, възбудено тялото и реагираше. Благовонни аромати изпълниха стаята, тялото откликна, а може би прояви желание. Изви се и пречупи умиращите сенки на деня. Отвори очи, не беше още готова, искаше, чакаше, безсилна но в съзнание. Видя това което държах в ръката си и прочете желанието в очите ми.
Опита се да го задържи за момент, но в очите и се четяха сълзи. Знаеше, искаше всичко щеше да свърши. Миризма на горски плодове, усещах вкуса на сочното и тяло, топлината на милувките и кожата която беше.... но това бе отдавна...
Забивах го дълбоко, а сълзите се лееха като река. Ноктите и се забиваха в гърба ми, писъците нечовешки изпълваха главата ми. Стисках го здраво колът, набивах го в мястото където бе сърцето и.....
