Стисках го със зъби, бая време се мъчих докато разчупя тая кост. Гарантирано удоволствие се криеше зад дебеличката стена, омазал се бях до ушите, ръцете ми лепнеха а погледът ми бе лудешки. Вълча доволна усмивка и учестено дишане, не се предавах лесно, но пък и той като за своите двадесет и две години не се даваше. Месцето бе вкусно и сочно, мека броня пазеща истинското удоволствие, съединения от млад хрущял и сочен костен мозък. Най лесно беше с гръбначния мозък, накършиш прешлените един по един, всмукваш и устата се пълни със сивкава каша, която само допреди няколко мига е карала крайниците да потръпват в предсмъртен екстаз, а преди часове бясно да се движи под звуците на музиката.
Първоначално, сварявах всичко, но след дълго кореспондиране с един „последовател” от Испания, той ми предаде едно негово малко откритие. Нямало по сочно и вкусно нещо от костния мозък, суров и пресен, говорим за първия час след обезкървяването. Топъл лепкав и сочен, но трябва да се внимава да не се наблъскат малките парченца от кости докато се достигне до него. Това го проумях след първия опит когато използвах чук за да достигна до заветната цел. Описах му в последствие своите мъки и терзания, а той ми отговори, че не използва нищо друго освен своите зъби. Всичко било въпрос на тренировки, щял съм бил да свикна. Реших да поговоря с някой доктори, специалисти по вече набиращата популярност „пълна промяна”. След дълги преговори и промени в обема и големината на числата предхождащи нулите, се сдобих с чисто нов комплект невероятно здрави, леко издължени, кучешки зъби. Невероятно удоволствие бе да наблюдавам в късните часове, небрежно проблясващата усмивка в огледалото.
Започнах да дъвча гума, за да заздравя мускулите на челюстта, първоначално бързо се схващах, но след няколко седмици, придобих сила на захапката като на питбул. Не се притесних когато колегите и малкото ми познати някак започнаха да ме гледат с по друго око. Не ги обвинявам след като слуховете се вихреха с пълна сила. Нямаше нещо заради което да се срамувам, просто нещата понякога се случват, пиянско сбиване, лошо пострада единия ми нападател. Видях пред себе си в един миг протегната ръка, просто я захапах, костите се пречупиха като солети, писъци и кръв припаднах, не от уплаха, а от превъзбуда. Събудих се в болницата. Писах обяснения, че даже и дело спечелих, имаше свидетели които потвърдиха че е било самозащита. Единствено се притеснявах при някое от идванията на следователите у дома да не направят проверка на „зимнината” ми.
Таня , Галя, Ваня или нещо подобно, тя бе една от многото обикалящи и блъскащи се със живота пеперуди. Учила модерен балет някъде си и това не бе важно. Важното е че никой не я познаваше, беше нова. Идваха понякога за два – три дни, припечелваха по нещо и си отиваха, бе невероятно гъвкава в движенията си, а на мен ми бяха на привършване, припасите.
Изчаках я след края на шоуто, не биваше преди това да ме свържат по някакъв начин с нея. Заговорих я докато и подавах огънче, а тя се поусмихна уморено. Вложих целия си чар, тя се бе изолирала но се поотпусна, все пак парите в необходимото количество правеха чудеса. Заведох я в къщи, отворих бутилка старо вино и под претекст да и покажа „колекцията” си от ножове я поведох към мъзето. Може да е всичко, но никога не съм бил немарлив, обичах чистотата, а и петната от засъхнала кръв не ми е от любимите гледки особено пък върху скъпите килими. С рязък и точен удар в тила, с дръжката на ножа тя се свлече, замъкнах я до голямата маса, специално си я бях закупил от една морга, и направих два бързи прореза на артерията. Отидох да взема бутилката вино, докато тя се обезточваше. Като се върнах видях последните спазми и тласъци на кръвта, отпих глътка вино и се заех с обработката на месото. Червата и стомаха изхвърлих заедно със скалпа и ноктите. Бях се превърнал в истински майстор на ножа само за десет минути върху масата лежаха само костите, Месото бе формирано на късове, е не мога да кажа че не опитах от него просто виното го изискваше, но сега идваше хубавата част, мозъкът. Нападнах кокалите като прегладняло прериино куче, впивах зъби смуках, невероятно. Този път почти успях да извадя целия гръбначен мозък, е почти де, увисна като един голям макарон на края на черепа. Погълнах го, колкото бързо можах, сочен топъл и примесен с няколко глътки вино, приятна топлина премина през тялото ми. Заех се с останалите кости, смучех до омаляване.
Последни глътки вино, налегнала ме умората. Щях да копая утре, дори не исках да се свързвам с оня щурия испанец. Уморен но доволен, небрежно се усмихнах в огледалото, беше хубава и опияняващо засищаща нощ. Таня , Галя, Ваня, няма значение беше сладка...
