Постинг
10.06.2007 09:30 -
Тухла от мълчание
На времето което всичко в мен пороби
опитах се да правя пътища и мостове
към теб, веригите разкъсвах, нови
изковах за себе си, забивах надълбоко колове.
Обичах да прескачам плетове бодливи,
но винаги разкъсан ходех, и в шепи
скривах раните и сълзите горчиви.
Кова и връзвам брънакта поредна
ръждясал спомен, сянка мимолетна.
Крещя на сън, а в кръв са ми нозете.
Разкъсващо самотно, смачкано познание,
облещено и молещо, гризе плътта
И стиснал зъби в яростно стенание
във този зид съм, ще се прикова,
Ще бъда следващата тухла от мълчание.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1705