„..Там няма лъжица...”, няма теб няма мен, няма нищо. Има само едно единствено нещо електричество или по точно казано електрически импулс който причинява, необходимото въздействие върху мойте неврони, предизвикани от това което си мисля че е емоционален шок, за да се постигне нужното желание, нужните задвижващи механизми в тялото, да докарат тези малки сиви клетки да изпаднат в настървено емоционално изпразване...
Приложение номер 1, няма очи, ненадминат усет и разпознаване на аромати...
Едноклетъчно пулсиращ организъм, власинки допиращи се до безкрая обсебващи нищото създавайки еднообразие, клониращо себе си непрестанно в търсене на разликите, но никога не постигащо ги. Клетка след клетка, редичка пулсираща във времето, със собствен ритъм, създаваща цветове обеми и форми, гонещи съвършеството. Умиращо делящи се, оставящи след себе си млади, неосъзнати и нетърсещи нищо ръбеси форми, опитващи се да се слеят в цялостната амалгама, придържащи се в общото течно и лениво движещо се, безидейно цяло което чака електрическия импулс. Една единствена, крайно достатъчна и ограничена в безкрая от тънката ципа на външността, съществуваща в ограничение за което и не подозира, граници които в действителност не съществуват. Делене, умножение, развитие, препятствия с които трябва да се съобразяваш. Ти не си най-борбената клетка,не си дори и крайното размахане на камшичето, което ще я придвижи напред/назад (това вече е въпрос на гледна точка)...
Приложение номер 2, сетивата са на границите на безкрая...
Временно преодоляващ и независимо определящ първичния край, визиращ първичното начало, с цел преоткриване и преосмисляне на края като начао. Усещане. Завладяване или преотстъпване на територии. В края на краищата всичко се свежда до територии, граници за преминаване, енергия и живот. Думи които не значат нищо – действия живополезни, преливащо безсмислие в несъществени истини за несъществуващи форми с определени от нереалното граници, единствено зависещи от електрическите импулси....
Приложение номер 3: дебелото и тънкото всъщностъ са едно и също, някъде на края всичко свършва....
Клетки, движения опит на еволюцията да се съберат и задържат в едно, формирайки насилствено смисъл и съвършенство, разум и сила. Сила, колкото повече, толкова повече, ограниченията намаляват, границите се размиват. Няма цел, подредената верига прави опити да се заключи около себе си, да се опаше в себедостатъчноста си. Време е да се пренастроят вълните, да се остържат старите граници.
Истинско търсене, форми в безформие, права която оказва се крива. Смислено неоправдан импулс търсещ, гмуркащ се в дълбините, търсещ същността и борещ се с времето.
Приложение номер.....
Пулсции, движение. Наблюдавах нещо което не би се удало на всеки. Живота преминаваше свойте граници, преливащо истински пулсиращ и жив. Вдъхващи края прекрачващи времето, в пулсиращо радостен танц се разстилаха клетките досега обитаващи границите на моето тяло. Трябваше да има смисъл, свободата бе важна. Свобода за да се създаде следващото ниво.
Прехвърлих бръснача в кървящата вече ръка и с елементарно движение, предизвикано от електрически импулс, отворих „границата” в десния участък.
Приложение номер............
Те умираха, нямаха стени които да ги защитят.
