Какво ми струва лъжливи думи кат изричаш,
Какво ми струва когато във сичко ти се вричаш?
Какво ли май че нищо, измамата за тебе си остава
от дирята в сърцето ми, по кървава, ти няма как прокара.
Денят проточи се горчиво сладък като твоите устни
Боли когато в усмивката е скрита, фалшива радост
и думите ти като зъби остри забиват се без жалост,
не в плътта на дишащото тяло, в душата оставящи следи.
Красива си немога да отричам, но аз глупак съм
Щом така на теб се вричам. Да тръпна в див екстаз
И радостна възбуда, когато си до мен съм заслепен и тъй смирен
Сега съм стиснал острието и няма те, ще свърши всичко ето,
Докато ти изстиваш, изгаря пръстите последният ми фас.
Усмихнат съм, пробождане, настъпва сетния ми час...