Чакаше търпението му бе неограничено, имаше чувството че чака цяла вечност, но какво значи вечността? От дълго време не се бе хранил истински, но и това не му правеше впечатление, постоянно бе на път. Харесваше му да пътува, обичаше новите места, новите усещания които му донасяха и малко тъга по отминалото време. Наблюдаваше промените, рядко се задържаше много на едно място, старите навици трудно изчезват. Не му липсваше родината тъй като тя винаги бе със него, няколко шепи пръст постоянно му напомняха за това откъде е, и кой е.
Все се оглеждаше и ослушваше, да не би там в ъгъла да го дебнеха, онези сенки. Настръхна помириса въздуха изостри сетивата си, нищо, спокойна бе нощта. За съжаление бързо си отиваше, трябваше да си почине, макар да не усещаше остра нужда от това, само още малко и отново на път. Можеше да си позволи най-много още една нощ, за да се поразходи из старите квартали, макар че и те се бяха променили.
На другата вечер я видя, ослепително красива, имаше нещо закачливо и детинско в движенията и. Погледът блестеше, ухаеше на розово масло и още нещо, може би ванилия. Плавният ритъм на сърцето и накара всички сетива да се изострят, бясно нахлуха спомените в главата му. Имаше нещо нередно в цялата тази ситуация, но не бе важно. Спря времето приближи се със скоростта на мисълта, спря на косъм разстояние от кристално ясните лешникови очи, виждаше всяка пора на лицето и усещаше още по силно преливащия се аромат на младото и тяло с този на парфюмът. Застинал в непринудено движение, излъчваше грациозна увереност. Никога през всичките тези години на самотно скитане, преследване не бе помислял че може да я срещне отново. Въпреки че знаеше че не е тя, желанието бе почти същото. Размишляваше трескаво, докато я оглеждаше беше пълно копие самото съвършенство, опасност крещеше съзнанието му, заплаха. Знаеше че е възможно след определен брой поколения да се подреди по същия начин генния материал, но точно тук и сега.
Отдалечи се също толкова бързо, спотаи се в сенките. Нощните пеперуди отново се заблъскаха глупаво в неоновото осветление, пияницата на ъгъла продължи да повръща, а тя потръпна потри голите си рамене, заоглежда се чакаше ли някой или нещо. За секунди погледна към него, знаеше че не може да го види, а и не се притесни от това. Страх го бе от това което се зараждаше като чувство в него, познаваше се, вече бе решил, нямаше да пътува тази сутрин.
Не тръгна и на по другия ден, Отвори му се апетит какъвто подтискаше, внимаваше, не биваше да прекалява, за да не се разчуе за присъствието му в околността. Силите му се завръщаха, придобиваше старата увереност, само допреди няколко седмици не би си помислял за битки, но сега в очите му се виждаше кръв, би могъл да се изправи, срещу стотина прави и здрави мъже без дори да се замисли. Имаше и още нещо в очите му, древна магия, стара като света. Всяка вечер я следеше искаше да се увери че не е това от което се опасяваше преди да предприеме конкретни действия. Тази вечер обаче бе различна, щеше да се появи в целия си блясък.
Ефекта беше наистина потресаващ, разхождаше се небрежно по улиците, безцелно сякаш подхвърляше по някой и друг закачлив поглед на момичета, жени. Нямаше такава която аха да не припадне след като се разминеха. Изглеждаше млад самоуверен и някак бляскав, похот и сласт имаше в погледа му и в дяволитата му усмивка. Един жест обещаваше всичко, а една дума можеше да разтвори обятията и на най-желязната дева. Не искаше никоя друга, търсеше нея, тя бе разпалила любопитството му, искаше да я има.
Тя бе там прелестна като луната, приближи се небрежно, нямаше нужда от много думи, но той не бързаше. Наслаждаваше се на мига, искаше тя да го хареса без магия без опиянение. Накрая знаеше че тя ще го моли, да я изпие да я разтопи. Не бяха минали и няколко часа, а вече пиеше от нея, свежа топла и млада кръв. Наслаждаваше се на всяка глътка, не искаше да свърши всичко обаче само за една вечер. Трудно се спря, трябваше да използва цялата си воля този път върху себе си. Остави я полегнала в спалнята и знаейки, че на сутринта почти нищо няма да си спомни, но до следващата нощ.
Прибра се на разсъмване, бе прескочил само за още малко до съседното село. Щеше да остане само още две денонощия, вече бе организирал всичко за следващото пътуване. Затвори с усмивка очи, отново щеше да е както преди. Нямаше да остане за дълго сам, бе я намерил. Тя бе само негова.
Общо бяха пет. Отдавна го преследваха, но по никакъв начин не можеха да го засекат. Изчезваше преди да се организират, като че ли имаше някакво развито чувство към тях, преследвачите. Вярно дълго време не бе извършвал нищо та бе труден за проследяване, но сега бе натрупал само за една седмица достатъчно дебела сметка, която трябваше да се плати. Сега бяха успели, захапал бе въдицата и сега щяха да приключат великото си дело. Щяха да избавят света от последния скитащ по земята нежив, не мъртъв. Щяха да го пратят там в геената огнена, при другите изчадия. Когато бяха уточнили точното му местоположение, събраха се в нейната стая. Тя едвам събра сили да се изправи, но знаеше какъв е залогът. Нищо не помнеше от тази нощ, но вече нямаше значение.
Чу проскърцване на дъските, бяха стари и тук таме прогнили. Усети враждебното присъствие на не един. Силите му бяха свежи и бе готов да пролива кръв. Отвори очи когато капака се отмести, напрегнат и... тогава я видя, вцепени се не можеше да помръдне. В очите и се четеше гняв и омраза, другите бяха леко уплашени. От нея лъхаше сила каквато не бе усетил до сега. Срещнати погледи, за няолко секунди. Видя кола в ръцете и искаше да я попита нещо, но тя го изпревари:
- Мразя те. Умри, тук и сега...
Не усети болка, имаше само спомени, когато острието прониза нетупкащото отдавна съце. Имаше нещо романтично в това да прекратиш съществуването си от най – красивите ръце....
