Приветстваха го като голяма знаменитост, не като крал, по скоро като наместник. Радваха се и хвърляха цветя макар на никои да не му бе до веселба, мъка и страх се четяха в очите им, но сега сякаш се прокрадваше и едно друго малко пламъче, надежда за избавление.
За него се носеха митове и легенди, които понякога граничеха с лудост, не можеше всичко това което се разправяше по седенки и пред огньовете като приказки за малките деца да се каже че е истина, но както и да е, той беше тук. Нещата щяха да се оправят, щеше да ги избави от налегналото ги в продължение на дълги месеци зло. Прекалено много кръв ценна кръв бе изчезнала в дългите студени нощи.
Високата му и доста едра фигура се движеше с неподобаваща грация и ефирност. Страховити размери криеха сила, пренапрегнатост на мускулите, тържествуващо бавно и едновременно спокойно и небрежно вървеше по прашната улица. Нищо чудно, разправяха, че бил от древните горски родове. Затова може би и не обръщаше кой знае какво внимание на посрещачите си, изглеждаше леко уморен, може би заради това че дългата му сребриста коса бе цялата прашна, и леко приведена, или може би заради голямата тъга и болка която таеше в себе си за отминалите години. Нямаше обаче по впечатлително нещо от огромния му меч който се подаваше от наметката му. Разправяха че го били виждали по време на битка с един удар да кътурне вековно дърво. Лично аз смятам това за голяма измислица доколкото знам няма нито един свидетел на неговите победи. Макар да не проявяваше интерес към насъбралото се множество усетих хлад смразяващ ужас завладя съзнанието ми само от еди едничък бърз поглед от тези стоманено сини очи. Сега разбрах пък друго истина е че може само с поглед да те накара да полудееш.
Прокълнали и низвергнали го били от неговия род. Една от най – интересните истории които карат младите девици да се прехласват, въздишат и мечтаят за глупости а не за къщната работа. Влюбил се бил в девойка от човешкия род, не можело такава връзка да съществува, а и той бил единствения наследник на рода си и трябвало да го продължи. Разгневил се той, разбунтувал не искал да слуша. Бесувал дълго време сътворил много и големи глупости, някой дори ги счели като престъпни. Тъжна била гледката когато го прокудили със заклинание, никога повече да не види местата на които е израсъл. Скитал се дълго в търсене на цел, можел единствено да усеща други от старите родове, привличали го. Взел решение да ги изтреби всички, всички до които се добере. И тръгнал по света да сее смърт, не можел по друг начин да освободи омразата и лудостта си.
В интерес на истината никой не го бе канил официално, и затова той просто премина през селото. Всички знаеха че ще преспи нейде отвън, затова нямаше и толкоз страх. Той просто бе един скитник, но скитник с мисия. Не знаехме отколко далеч идва, но знаехме че ще успее да се справи. Геройски дълги и тежки били битките му но винаги след като си тръгвал убийствата спирали.
Намери удобно и закътано местенце, разстла наметката стовари тежкия магически меч от гърба си, разкърши рамене и полегна. Зарея тъжен и замислен поглед в облаците, мислите му бяха тежки, тъжни и далечни. Притвори очи и леко се поусмихна, тя бе близо усещаше го.
Истинската история за неговото изгонване обаче бе малко по различна. Вярно имало любов, истинска и изгаряща, но всичко било до тук. Тя била от вълчия род най - омразното племе след това на тролите. Не могли дълго двамата млади да крият връзката си, както в единия така и в другия род. Кръвта и омразата ръжда не хващат казали старите и ги изгонили. Проклели ги а всички по стар навик отново се хванали гуша за гуша и започнало началото на дълго и продължително кръвопролитие. Те не участвали. Чували само страшните викове и стонове, през девет планини в десета. Най лошото обаче дошло после. Гладът и през определени периоди бе неутолим, имаше нужда от кръв много кръв. Тя го напускаше за по няколко месеца, отиваше колкото може по надалеч от него от срам, не искаше да се показва в такъв вид пред него. Но истинска била неговата обич, не го интересуваше нищо само искаше да е със нея. И днес отново я настигна...
Отвори очи, напрегна се усеща се я някъде близо да съвсем близо, напрегна мускули да се изправи, една ръка го спря. Нежно, но властно, завъртя очи и сякаш я виждаше за първи път. Отново обезумя от красотата и, не можеше да си представи нещо по красиво, по изящно, спиращо дъха и възбуждащо създание. Черни бляскави коси, сливащи се с нощния покой тяло което можеше да се мери само с древните принцеси от неговия род. Не, не можеше а и не искаше да обича друга, в такива моменти не съжаляваше че пропилява безсмъртния си живот с това да скита по пътища, които не би и помислял само заради нея, за да бъде до нея...
Дълга бе нощта и бурна бе любовта им, никой не спа в селцето, звуците които долитаха от към гората бяха като че ли ураган, и разбеснели се зверове но никой си нямаше представа какво точно ставаше, а те се любеха. Сякаш за последно а може би като за първи път, кръвта кипеше телата се променяха и наистина бе по – добре никй да не вижда тази гледка...
Денят отново разцъфна с цялата си прелест, а нея отново я нямаше. Все още замаян и изтощен той се изправи, въздъхна с тъжна усмивка на лицето и тръгна отново да я преследва. Нямаше какво да каже на хората, затова и нищо не каза, а те щяха да са му благодарни до гроб. Усещаше и едно друго присъствие но колкото и да се мъчеше да го/я види, не можеше, бе прокълнат поради своята любов. Разкърши се отдаде почит на присъствието и отново пое пътя който нямаше да има край.
