Следвах инструкции неписани, човешки и божи

Пречупвах през погледа, всяка стъпка и мисъл

Но нещо не ставаше, пътищата все са трънливи,

Коленете раздрани, а духът ми бе някак...провиснал.

Химера ли бе, или плод на болни фантазии,

някъде, никъде, скрит дълбоко зарит или просто

се рееше нейде в небето? Не зная дори и какво

точно търся, кивота живота или ябълки златни...

Прекрачил съм вече през прага на новата ера

окъсан омачкан, по – богат съм от вчера,

но на рани, дълбоки, горящи и неспирно кървящи

впрегнат съм, и стиснал съм здраво някакви принципи.

Ще погледна отгоре надолу и отдолу нагоре

Няма как на някой друг или на нещо друго да се престоря.

Мазохистично старание, преоценка познание,

Как тежи. Уморен съм ще седна, ще оставя за малко товара.

Ей сега само малко аз дъх да поема, малко сили.

Вятърът вместо прах, аромати неземни разнася,

някак по меки изглеждат ми всички трънаци...

Не усещам, не мисля, леко бавно понасям се...

Има ме -

                        няма ме,

намерих го, но какво е,

 а къде е това там?...