Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2007 07:10 - Когато тогава
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 449 Коментари: 0 Гласове:
0



Тичах макар да знаех, че означава слабост и неспособност, също така страх. Какво трябваше да направя сега, да се боря със слабостта си или със страха си. Да интересен въпрос с кое по напред, за да стане ясно трябва да се степенуват нещата, да се проследи последователността на тяхната поява и след това големината, размерът им. Човек винаги се стреми към по големия проблем разбере ли кой е той, другите те просто са малки.

Поех  дълбоко въздух и издишах ритмично, тичах краката ми следваха добре познатата пътека, влажният въздух правеше дрехите ми по – тежки, или това бе просто от потта. Насечената местност бе препятствие с което не всеки трениран организъм можеше да се справи, но аз тренирах ежедневно, два километра и половина. Мда добре съм може би трябва да премина на по голяма дистанция. Опитвах се да прочистя главата си от негативните мисли, оставях тялото да се адаптира към обстановката, към трасето. Метър след метър, малки победи, всяка такава обаче бе крачка към голямата такава, далеч напред, напред във времето. Истинска сила и воля трябват за това всяка шибана сутрин да се напъхам в маратонките и да хукна в тъмното.

...-Как е докторе, нищо сериозно нали?

-Не естествено, всичко е наред само дето, този ритъм малко ме притеснява, но ти си още млад. Просто напрежението може би и стреса ти оказват голямо влияние. Помисли върху това, опитай с малко спорт, нещо леко. Ела за всеки случай идния месец. Да вярно е че сърдечните проблеми се предават по наследство, но в момента няма нужда от излишни притеснения...

Тичах, мислех си за начина по който ме гледаха колегите, с малко завист като че ли. Бях свалил цели пет килограма, новият ми костюм стоеше като на манекена  в магазина. Всяка частичка, всеки мускул, свиване разтягане един добре сработен механизъм се носеше из парка. Вътрешно се усмихвах, само като си помисля какви закачливи погледи ми хвърляха някои от добре облечените дами. След това голямото дърво завивам, забавям ход и разтягам, малко спускане, и отново по баира...

...-как е докторе?

- Ехе само така човече, спортуваш а похвално. Видно е от тия картинки че така можеш да навъртиш още десетки годинки, без никакви притеснения. Поздравления, де да можех и аз така като теб, хм с едни цигари не мога да се преборя но ти не пушиш нали?...

...Пробягах край един пияница, нещастик как само се е отъркалял в храстите. Ето това се казва страхливец. Той не може да се бори а аз мога да мога и ще победя няма да се дам, няма да остарея да се разболея и умра. Няма да умра поне не скоро. Задъхах се май прекалено чистия въздух не ми действа много добре, или просто от тъпите мисли за смъртта, пак ли се върти в главата ми опитвайки се да ме стресне. Вдишване издишване, ще позасиля темпото за да не мисля за глупости, да остават ми стотина метра, мога да си го позволя.

Слънчевите лъчи се опитваха да пробият през гъстите клони на дърветата. Градския шум се усилваше, и аз усилих темпото. Енергия скрита в мускулите, желание страст, вдишвай – издишвай. Оставаха няколко метра, после през улицата и право в банята...

...Бау, Бау - уау грррр,... Нахвърли се, изхвръкна изневиделица от... храстите, стресна ме не на шега. Спънах се затъркалях се надолу, и право на...

БИИИИИ

Беше мазен и лепкав звук, камиона бе от онези големите страховити машини, а и караше с малко над разрешената скорост за този участък. За шофьора бе трудно дори и при по нормални обстоятелства да реагира но сега, търкалящо се от нищото тяло...Опита се да го опази, не издържа спирачната система. Машината не усети нищо от сблъсъка. Спря след няколко метра. Горе в храстите пияницата се размърда неспокойно, поотвори зачервените от недоспиване очи аха да изпсува и тогава я видя. Висока мършава и въпреки това, величествена и  заплашителна сянка. Не побягна защото не можеше. Тя трябваше да е дошла за него, не можеше да понася повече болките. Опита се да извика но повърна, стомашен сок примесен с кръв.

Погледът бе ледено гальовен, и неустоимо привлекателен. Не видя да отваря уста,  но чу в главата си тежките думи..”Все още не, все още не”. Заплака, не за себе си, не и  за този нещастник, заплака от безсилие.

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584324
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031