Всеки си има своите прекрасни мигове, откъснати от вечността и залепени в дневника, дневник непреходен, неподлежащ на критики, преразглеждане и преподреждне. История слепена от мигове и желания, минути, проблясъци, усещане, прости цветове комбинирани и съдържащи в себе си сладникаво усещане, горчива усмивка, но никога болка. Болка нямаше, не можеше да има болка, макар да се казва че тя е свързана с порастването и с грешките, но неговите грешки се превръщаха в победи, малки но за него бяха значителни, всяка бе малка крачка към изкачване.

Не можеше да отрече, че не се наслаждава на всеки нов момент, че с все същия хъс и старание подрежда секундите, забавя времето и допълва дневника си. Понякога се чувстваше тъжен, тъгата бе спохождана от продължителни депресии, но не и болка, болка нямаше. Тъжен бе, че не може да покаже този дневник да “разлисти” пред очите на останалите красотата, да усетят аромати, цветове, радостна възбуда непреходността на момента. Не можеше да боясни необяснимия екстаз при всяка следваща стъпка, неговите малки върхове, изкачването отварянето на сетивата, закрепването на целия свят на върха на иглата, прелестните отблясъци, застиналата секунда в една малка солена капчица.

Срещата бе може би случайна, но той знаеше че няма случайни неща, както няма и безплатна вечеря. Когато я заговори погледна в очите и, а там видя водопади от щастие, безкраен празник на ума и душата. Чувстваше се удобно с нея, долавяше мислите и поглъщаше жадно чувствата, всяка дума, всеки жест разкриваше и подреждаше цветове, някак си разбъркани, но в същото време подредени. Зад стените от огнени водопади, някъде зад лекия пролетен ветрец от далечното пространство, виждаше болката като малка дребна и досадна грешка от ръката на твореца, които в последствия я бе поправил, покривайки я с перести облаци, аромат на мента, тихо шумолене на листа. Въпреки това тя оставаше там, видя човека пред който може, трябва да покаже своите запечатани мигове, да “разтвори” многолистните спомени, да се опита да нарисува с думи чувства не показвани, не усещани от никой. Знаеше, вътре в себе си, че ще разбере оцени, но бе сгрешил.

Нова “страница” бе подготвил, бе чиста и неопетнена като водопадите които видя в очите и. Чувстваше вълните приливът на енергия, бе готов да твори. Инструментите бяха подредени, техните металически отблясъци създаваха илюзията за обем и цялост. Бе опитал и с огледала но те не можеха да съберът, да фокусират така образа и момента като изящните остриета на ножовете, а той като истински творец притежаваше много.

Погледна в очите и, но не видя водопадите, не усети протения бриз, онази малка досадна грешка, болката сякаш се опитваше да превземе цялата красота, да пресуши водата. Той щеше да я изтръгне да пречисти картината от вредното и влияние. Използваше остриетата умело, бавно и методично, запечатвайки всяка секунда на процеса. Скоро щеше да види отново огнените водопади и необятните хоризонти. Голото тяло потръпваше, предвидливо бе премахнал клепачите, за да не може да бъде скрита промяната, а тя бе невероятна. Шеметно спускане в дълбоко набраздени каньони, бързо и задъхано политане във висините, подивели цветове, накъсъни викове, изригваща енергия. Цветовете грееха, играеха по върховете на ножовете, не можеха да обхванат винаги мащаба на творбата, но те просто допълваха, просвятквайки допринасяха за усещането за триизмерност, за това че той е вътре, че чувства усеща полъха. Да ето и първите следи, ето тези огнени водопади, доближи се, искаше да се потопи в тях, виждаше силата заливаща порите. Бе застинал неподвижно искаше да се потопи, усещаше вкуса, солено горчив и въпреки това неустоймо сладък. Премести поглед към необятните сини хоризонти, с малките перести облачета, запечатваше всяка малка промяна. Отдръпна се, проблясъци, жива гъста пулсираше огнено червена лава, изливаше от дълбоките прорези, създаваща езеро на вечността намираща се на върха на ножа.

Последен повей на вятъра, ухание на мента, шумолене на листа, последни секунди на трепет, поемаше всичко с ноздрите си, очите си, с върховете на пръстите. Трепетен танц превъзбудени сетива, секунди на начало и край, екстаз на живота, раждане и смърт, запечатани в един единствен миг, в който нямаше болка, нямаше нищо освен отдаване. Всяка част от него трепереше в сладък екстаз, поредна прекрасна страница в дневника, които нямаше начало и нямаше край, и никой нямаше да разбере.