Опитваш се да срещнеш този

с пркрасно сините очи

да чуеш в шепота на клони

..“това си ти, това си ти”

Да искаш да полегнеш

да затвориш ти очи,

да посрещнеш с тръпка

нежната милувка, влажна,

топла и разкъсваща...Така,

отпусната в омая и разтворила

би всички сетива, лъжата

би ли ти съзряла, постели

пухени или от стара слама,

или пък всичко бе игра?

Не искаше да виждаш в мен

това което правех аз за теб,

калта наричах я за глина

а пясъка за златен прах

със тях опитвах да заситя

желания, мечти... Но твоя смях

рушеше всичко, и крехките надежди

и най – красивите дворци.

Игра, за тебе всичко беше,

но късно аз това разрах,

не търсеше от мен онези

неща, а аз умирах за да дам...