Начало, нов опит, разхвърляни записи,

къси бележки объркани мисли текат.

Нахвърля се жадно, треперещи пръсти.

Ще стане да, сега не могат да ме спрат.

Налудничав поглед, сплъстена коса

за него сякаш бе спряло се времето.

Кръжеше около старото бюро очукано

прекрачил бе някак във вечността.

Числа преподреждаше, в древните формули,

пътечката търсеше там на листа. Във колби

безформени, преливаше цветни масла.

Бълбукане, взиране, очакване, сливане...

              А тя, бе приседнала сякаш небрежно,

              с косата наточена, с усмивка, която ти спира дъха.

...И търсеше начин, проклинал бе не един път

вечността. Не искаше вече, изгаряща нужда,

една бе целта, в обятия нейни на костите бели

покоят последен желаеше вече, сега на мигът.