Постинг
28.03.2007 08:38 -
Желание
Погали я, усети нежна сила в нейните крила,
разтвори бавно, пред погледа и синева,
ефирните врати на златна клетка
и тихо я подкани:”Лети, това е свобода.”
Остави я да свикне със перваза,
забил бе поглед в мръсната врата,
не искаше да вижда как полита
почувства малко завист,тъга и черна пустота.
Разтвори тя крилете неуверено
усетила бе този полъх нов.
Подскок, премятане и мъничко наперено,
се хвърли към живот суров.
Потрепна, като че ли струна от пиано,
разкърши пръсти стисна здраво, безчувствени крака.
Една сълза отрони се на старото му рамо,
да можеше, и той, да стане само...
…ей туй пожела си на мига
Търсене
За този блог
Гласове: 1705