Бе малко и едва забележимо когато го намери. Просто отблясък с не характерен оттенък за местността в която се намираше.

Прескачаше несъзнателно големи пространства, техниката с която разполагаше просто сканираше информацията създавайки и попълвайки автоматично база за новия участък. Така и не разбра как толкова чувствителните уреди бяха го пропуснали, но така е това е техника не можеше да се сравнява с опита и натрупания опит. Дали от това или заради странните вибрации и топлина или просто от мимолетно някакво чувство, спря машината и обърна назад. Автоматите се изключиха автоматично, след като разпознаха вече записаните в базата нули и единички, отговарящи на вече сканирания участък. Да наистина имаше нещо странно там долу, почувства интересни вибрации в костите. Слезе и се огледа, налегна го спокойствие, самотата с която се бореше от дълго време насам изчезна, замени я краткотрайна еуфория. Малка усмивка се появи на суровото му лице. Бе напълно отпуснат, като че ли разполагаше с цялото време на света. На няколко метра на северо-запад, тялото послушно се завъртя, малък отблясък, или просто халюцинация. Не бе така и той го знаеше, вътре в себе си знаеше че там има нещо, нещо което тъпата електроника не бе засекла, нещо което търсеха почти всички екипи. Да намери, приближи се бавно, коленичи, и го огледа. Противоречиви мисли заизпълваха главата му, протегна ръце и разрови прахта, не се показа повече от него, както си помисли, просто си стоеше  така на повърхността. Вдигна го и го доближи до шлема си, нищо, поредна грешка, тогава като че ли забеляза някакво движение, вътре в него нещо като че ли помръдна. Не, така не можеше да разбере, в този момент се ядоса на костюма си, искаше да го свали, но тази фриволна реакция изчезна почти веднага с появата си. Свали малката кутийка от колана и го пъхна вътре. В базата щеше да има повече време, а и трябваше да си довърши обхода.

Трети ден не бе излизал навън. Ежедневните доклади с ново взетата информация не бяха предавани на ръководството. Алармите на дисплеите, святкаха за не прочетена поща, но той не им обръщаше внимание, имаше си по интересно занимание.

 Мдааа, определено ще трябва да докладвам за тази находка, но като за какво точно. Да им се обадя „Хей хора намерих нещо, ама не знам какво”, та после някои други да оберат славата. Няма да стане, то си е мое откритие, овациите ще са за мен. После и медали и награди, и щастливо пенсиониране.... Значи това малко странно нещо имаше интересна реакция при допир. Сякаш бе като желе, много странно се разтича по пръстите и създава тръпчиво чувство като от съприкосновение със слаб електрически източник. Няма строго определена форма, но при мачкане стискане и други такива запазва за кратко време придадената форма...

...Нещо като че ли се чувствам отпаднал напоследък, но това ще да е от дългите преходи по тоя тъп камък, не ми стига нещо времето. Ще трябва и да го преместя  на друго място, някак си ми изглежда тясна и кутията от акумулаторите. Странни сънища ме спохождат напоследък. Сънувам същества и нереално изглеждащи форми на живот. Като че ли съм прескочил в друго измерение, но формите на околната среда ми са да болка познати. По интересното е че тия сънища приключват с много болка, виждам края но нищо не помня, освен цвят който така и не мога да си спомня къде съм виждал...

...Опитвам се да се храня, но храната е изгубила вкуса си. Тубичка с пиле, хапче краставица, бла, но то ми каза че трябва...Не знам къде се дянаха компютрите, но май тука вече нищо не работи...Стоеше срещу мен, и ме гледаше със своите странно мътни, сивкаво металически очи, а аз бях спокоен, защото вече знаех какво ще се случи. Изведнъж всичко ми стана кристално ясно, знаел съм го през цялото време, но не съм разбирал. Цялата история ще се повтори, а това бе недопустимо. Вече знаех откъде ми е познат този цвят които изпълваше кошмарите ми, и н а какво се дължеше паническият ужас с който се будех. Виждах го в очите му, дълбоко вътре в тях, като че ли нещо се движеше, много неща, цели светове. А аз не можех да го спра, вече се чуваха двигателите на пристигащите совалки. Идваше ми да си отрежа ръцете в мига в който съм изпратил съобщението, само че не помнех. Май нямаше да има медали и  награди, май нямаше да има НИЩО, а аз стоях и гледах в очите на края, и аз щях да бъда първата жертва. Проклет да съ...