Клатех си краката, занимание овенчаващо скуката и пълното бездействие. Добре че няма израз клатя си ръцете, сигур тогава щях да извършвам цялата си работа с краката хаха. Интересно каква ли щеше да бъде тази работа, защото в момента ръцете ми бяха заети. С какво ли? Ами как с каво, да си клатя краката. То пък едни ръце реално погледнато и те за нищо не ставаха, отваряха по някоя и друга бира и клатеха краката. Исках да се откажа но не ми дадоха, трябвало да се прави нещо. Разменях ги лява – дясна, лява – дясна, за да не се преоморят от прекалено много работа, трябваше да си клатя краката. Можело да се получи мускулна атрофия. Пука ми и без това не ги бях виждал от години, краката де, те били някъде там, и докато се чудели как да ми ги върнат, аз трябвало да ги клатя. Клатя на някуму...аууу...бол;и... Добре де няма да си мисля такива работи.Не трябва да се разконцентрирам трябва да подавам правилни команди, едно-две, едно-две...Отвреме на време трябва и да дишам, интересна работа е това дишането. Добре че поне това направиха искуствено, не че не ме тормозеха, можеха още в самото начало да ме включат на искуствено, но трябвало да преценят, трябвало да експериментират. Добре няма лошо. Момент ттрябва да прехвърля на другата ръка, така и ето отново...

    Невероятна симулация, опитът показва завидни резултати. След първоначалното отделяне на краката, симулирането на цялост на организма, се постигна предаване на енерго импулси към крайници намиращи се на разстояние от главния мозък. Заключение 1: Това може успешно да се използва при превземането на непознати територии, за да се изпробва влиянието на околната среда към човешкото тяло. Разрезите са толкова ясни че може да се наблюдава преноса на флуиди и движението на мускулите. Заключение2.Не трябва да се оставят да изсъхнат. Използваемост в противен случай до 48 часа.

Някой ден, като спра да се люлея, по точно казано като не искат да вися вече на тази люлка, така ще им сритам задниците на тези с белите престилки. Мда ще бъде много забавно, но до тогава ще си стоя тука и ще си клатя краката. Има нещо странно обаче в цялата история, не изпитвам глад, нито пък умора. Това ще да е от инжекциите дето ги бие оня педе...оххх...Ееее прекалявате де, да не си помисли човек нещо, добре хоботолизещ кретеноизглеждащ, никаквец Хахаха изненадах ли ви а? Само чакам сигнала и на, ще отскоча до Мак Дак,..Дак Мак или квото беше там и ще си взем двойна, не тройна порция ребърца и ще си направя кефа...

Заключение 3.Симулирането на електро импули пропускани към очните нерви – успешно. Нивото на адреналин при подходящо подадени дразнения се покачва.

    Крайно становище: С подходящи дразнения и сигнали можем да симулираме цялост на индивида, без да се налага да се полагат огромни грижи. Работоспособност -100%. Възможност за симулиране (визуално) на работната среда -100%. Консумация – минимална.

Етап на разработката -набиране на доброволци.

...Опа ето го пак тоя гъзолицетромавоизвратен тип. Я казах си всичко, а и той се усмихва. Кво се радваш бе ей сега ще сляза и ще ти навра един десен крак у задните час... Добре де няма да е с крак, такъв юмрук ще ти фрасна у тъпанарската обла пъпешообразна маймунска физиономия...Абе кво става тука бе, ..защо не мога....аз... ей

-Така е мой човек, край, няма да си клтиш краката повече. Абе изобщо нищо няма да си клатиш. То и няма какво вече, но виж аз сега ще взем тоя сива гъба и хубаво ще я разклатя докато останат само малки сиви... Абе какво всъщност ти се обяснявам...”Фаза 5 Центрофуга”...