Прекрасна нежна утрин, спохождаща самотна нощ
усмивка тъжна се пречупва в огледалото без власт.
Небрежен дим от пепелника, догарящ фас,
преливащ бавно сънищата в реалност
с подтискаш блед анфас.
Протегнати и нежни късат се мечти
набързо сдъфкани надежди, разтварят утрешни лъчи.
Очите търсещи познание, ръцете – топлина
Премръзнало и спиращо дихание,
гневно стъпкано в реалността.
Прехвърчащи стрели, свещенна кръв, страдание
забравен глас, умиращо желание, последн прочит
на мига. Изгасваш, палиш нова, пак виждаш в дима
това което храни я, битката със тази овчедушна
изгаряща до билка светлина.
