Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2007 19:39 - Дошло бе време
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 665 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 18.03.2007 23:41


Отворих бутилката и тя гордо изсъска. Искаше или по скоро така ми се стори да ми разкаже нещо. Не знам просто мимолетен миг който бързо избяга. Напълних чашата с пенлива течност, бях си заслужил малка почивка, цял ден преобръщах земята. Чувствах се уморен но това бе хубава умора. Макар че гърбът ме болеше усещах силата си както никога до сега. Наслаждавах се на първата голяма и утоляваща жаждата глътка. Краткотрайно усещане за реалност уловен в една чаша спокойствие. Оставих мислите ми да се реят с жужащите пчели, танцуващи своя танц около цветовете на старата круша. Усмихнах се усещах светлината на пролетното слънце върху изпотената кожа. В този миг исках да забравя всичко, болката и тъгата, да се слея с момента и да се оставя в плен на безвремието.

Отпих още глътка, подсвирнах на вярната немска овчарка, която се бореше с малката част която не ми бе необходима от животните. Трябваше да сме готови до няколко минути нямаше време, избърсах големия нож в крачола си, грабнах кофата и се насочих към централната част на двора. Вече нямаше какво да ме спре...

В нощта на първото нападение паднаха свидни жертви, не бях подготвен мислех че с приключването на последния случай отварях нова глава от моя живот. Сгреших, бях прекалено самонадеян, и тази моя грешка донесе смърт. Демонът който дойде, мислех че рангът му е малък, че е почти безобиден. Как можеше да съм такъв глупак. Използвах едно древно заклинание за защита и невидимост и се отървах леко, но това не помогна на тези които бяха с мен и най вече на Кая. Наблюдавах цялата кървава сеч и не можех да направя нищо, хапех устни и стисках юмруци от безсилие. Той се наслаждаваше виеше от възторг, изкривяваше реалността изсмукваше всяка частица живот в помещението. Остави я за накрая, бе усетил че има нещо в нея, частичка от мен която искаше да унищожи, усетих го търсеше мъст, разплата, щеше да си го излее на нея. Опитах всички заклинания, които тогава знаех, но усетих само неговата необхватна и неконтролируема сила. Забавляваше се, искаше да усетя болка, да се предам да ме накара да се издам. В крайна сметка почти успя, направих опит да го нападна, когато разкъсваше тялото и на парчета, когато остави във въздуха само малка частичка от тялото и малка частица от мен, кръв от моята кръв. Посрещна ме ледена стена, не можех да помръдна, глупак нима си мислех че не ме бе усетил, той не бе като другите, постарал се бе да предотврати каквито и опити да мислех да използвам за да го спра. Усетих омразата в очите му, изгарящата непреклонност, бе дошъл да донесе страдание. Прошепна или по скоро изсъска нещо, обърна се и изчезна, така както се бе появил, но нищо вече н е бе същото, част от мен умря в този миг.

Дни на скитане и търсене, дни на мъст изтичаха един след друг. Мнозина познаха моя гняв, но нищо не можеше да запълни дупката, празнотата вътре в мен. На различни места попадах на други като мен, разменяхме знания сглобявахме артефакти, възродявахме мъдрост изгубена във времето. Оръжия каквито си мислех че са само легенди преминаваха през ръцете ми. Никой не бе специално обучен, учехме се в движение, всяка битка бе нов урок водещ до открития. Един мъдър човек, прекалено стар за да ловува, ме научи на ритуал, с който може да се обвърже и задържи могъщ демон. Слушах стареца и вече знаех какво трябва да направя....

Четири, това бе бройката, посоки на света, души които трябва да погинат. В четири посоки да се разпръснат на равно разстояние формирайки квадрат. В центъра на който плуващи в собствената си кръв да се поставят сърцата от жертвите. ТЕ обичали сърцата. Четири нощи убивах, четири дена копаех, четири пъти проклинах себе си...

Изсипах последната кофа, кърваво езеро, черна нощ настъпваше и черни мисли препускаха в главата ми. Наведох се погалих зад ушите вярното куче, и забих дълбоко в сърцето му ножът. Невярващ поглед и кратко стенание. Последната жертва, петата най – важната, трябвало да бъде и най-близката. За пети път се проклинах. Пречистих мислите и заизричах думи древни, думи кървави и зловещи. Мракът се сгъстяваше. Този път бях готов. Този път знаех неговото име. Усетих присъствието му зловонието, жаждата за кръв. Бе време за разплата....




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Аз съм беее
21.03.2007 17:38
"Няма коментари.." , като го ви дях т'ва няма коментари - лошо ми стана...
Но нищо ти пиши пиши , ако ти хрумне хрумка за нещо като книжка - с тебе съм....
цитирай
2. kolibri - :)
22.03.2007 15:46
хахаха , направи ми весел деня ;-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584309
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031