Защо така във мислите ми влизаш,
защо обличаш сънищата с красота?
Защо ти времето небрежно спираш,
защо? Кажи не чувстваш ли вина?

Потърсих кревата за мъничко сън
изцедих от бутилката последната капка
остава в главата  последния звън,
а не бледнее и дума, такава загадка.

Отново протягам се, сенки навън
отмиват се бавно в студеното утро.
Там боса и нежна, без никакъв шум
все още в главата си, да те изгоня е трудно.
................................................................

промъкващи се във безсънието...!