Кора от лимони, усмихната нежност
стени от желание, отчайваща вечност.
Отворена рана,
                        глад
                                и страдание
как парят очите, във вик на мълчание.

Солената течнст прояжда стомаха
да, жадно погълната бе последната чаша.
Спасение,
                няма го,
                            празно е
                                           в мрака,
макар, че и влака последните пътници чака.

Гальовно се спуска с крилата могъщи
дали ще почака, не, няма пулсиращи пръсти.
Хладно и гадно е,
                    напразно
                                      се мръщи,
време е май да ме вземе във вкъщи.

Кора от лимони, обърната чаша
изпразнен от смисъл, да вече не плача,
в безкрая увиснал
                    разпънат
                                        във мрака
усмихнат поглеждам отгоре копача.