Отпуснат, гледах в тавана странните форми които рисуваше цигарения дим и допълваше пукнатините, които оживяваха, раздвижваха се мърдаха и пулсираха. Искаха да дишат да разкършат новообразуваните си кокали. Размърдах се с нежелание, осветлението ми играеше номера, а може и да беше от старото вино. Интересно защо не можех да си спомня откъде точно се беше появила тази бутилка, но ми се стори особенно подходяща именно тази вечер да я изпия. Нямаше какво точно да празнувам, но и не виждах защо да не си прекарам поне вечерта, не мислейки за нищо, без планове за утре, и без равносметки за днес. По стечение на обстоятелствата днешния ден бе най отвратителния от една година на сам. Уволниха ме, нещо уж продуктивността ми намаляла, приятелката ми напусна, не съм и обръщал достатъчно внимание. Запалих нова цигара, налях си още една чаша вино,  странна форма имаше тази бутилка. „Вино за специални случай”,  ха да така бе казал продавача, спомних си беше отдавна.

Обичах да пътувам, и то не самото пътуване бе важното, а местата на които ходехр и нещицата които успявах да си взема. Имах планове да обиколя всички най странни диви и запустели кътчета на света, там където никой не искаше да ходи, откъдето всички бяха или се опитваха да избягат. Бях си втълпил че съм нещо като модерен изследовател, впечатлявах се от тайнства и мистицизъм. Вярно е че всяко място има свой магнетизъм и енергия, къде агресивна къде омайваща и всепоглъщаща. Наслаждавах се по мои си начин, зареждах акомулаторите на душицата си и продължавах напред. При едно такова пътуване си купих  това „вино за специални случай”. Не ми трябваше много убеждаване от малкото и  леко уродливо човече, просто имаше нещо в самата бутилка което ме привлече. Стоеше отделно от другите и може твърде лесно дори да не се забележи, но когато се вгледаш внимателно тя сякаш променяше формата си, или просто игра на светлосенки. Не, не беше от светлината, бе просто самото стъкло изглеждаше меко и податливо, пораждаше усещането за нещо което можеш да мачкаш и моделираш без да се счупи и да навредиш по някакъв начин на съдържанието и. Продавачът забелязал любопитството ми се опита да отклони вниманието ми от нея, но това още повече повиши интереса ми. Усещах ли нещо като страх, или просто стар търговски номер. По скоро реших че е второто, и подейства. Не се пазарихме дълго, опитваше да ми разкаже някаква история за произход силна магия и някакви такива, но при вида на пачката, въздъхна, опакова ми я с странно тънките си ръце, непрекъснато мърморейки, но аз не му обърнах внимание бях си намерил моето късче от тази местност. Странно защо но две крачки след излизането ми, ме налегна някаква странна вялост и тежест. Моментите ми в магазинчето някак си се размиваха, усещане за нереалност. Обърнах се а там като ли че никога не бе имало такова магазинче. Обиколих два пъти квартала, но нещо ми липсваше, мистерия.

Най - интересното е че тази история наистина я бях забравил, след толкова години сега изплува на повърхността, именно когато бях я преполовил. Да вгледах се по внимателно в нея, поглъщаше почти цялата светлина и правеше течността още по тъмна отколкото бе. Кърваво червена, мека и с леко трапчив вкус на непознати билки, сипах още една чашка, затворих я и завъртях в ръце. Постиснах малко и като че ли наистина поддаде, дали не усетих и някакви пулсации. Оставих я обратно на масата, вторачих се в нея, мда виждаха се следите от пръстите ми. Интересно, силно е винцето даже и миражи ми създава. Запалих от фаса нова цигара. Издишах шумно, да вече можех да запланувам едно ново пътуване, нямаше какво да ме спре. Поусмихнах се размърдах пръстите на краката и се замечтах като хлапак. Чертаех си планове, рисувах си измислени картини които някак си оживяваха, сипах си и последната чаша, а бутилката сякаш наистина пулсираше. Опитвах се да се съсредоточа, но не можех, реалността се размазваше, някак границите започваха да се размиват, стаята  сякаш се бе напълнила с мъгла, а в нея нещо се движеше. Стържене, движение имаше навсякъде около мен. Усещах ги с периферното си зрение, но когато се опитвах да се съсредоточа, формите и очертанията им се сливаха, бяха и не бяха истински. Единственият най ярък и контрастен предмет беше бутилката. Халюцинациите ми се събираха и групираха върху едната страна, няколко премигвания, разтърках очи и пред мен се материализира онова грозновато и дребно същество от магазина. Макар и да изглеждаше същото, излъчването му бе зловещо и заплашително. Сега виждах че всяка част от тялото му бе отделна жива, изглеждаше като движещ се рояк насекоми, червей, стоножки и всякакви други гадинки. Усмихваше се, фасетачни очи ме гледаха със странен блясък, говореше директно в главата ми. Не разбирах какво, но усещах сили по древни от която и да е цивилизация, думи които едва ли някой жив е изричал, и които няма как да бъдат записани. Усетих невидими ръце да притискат и мачкат тялото ми като в голямо менгеме. Не можех да направя нищо, бях като плод в сокоизтисквачка. Последното което видях и усетих, бе как изтичащата ми кръв започва да запълва изпразнената бутилка, която пулсираше и менеше цвета си.      

Някъде в нищото в малко магазинче, на отделен рафт стоеше бутилка, с ръчно надписан етикет „Вино за специални случай”...

форма, аромат, вкус...
на живот!

Браво , батенце - наистина е хубаво , ама за препратките към Пратчет , ше ти скъсам ушите , така де аре остави ни да си го консумираме индивидуално ( идеята ми е ,че Частично сантимента в нас се поражда от асоциаций с "Disk world" и / или "Магазинче за убийства" и т. н.) , чуждото творчесто , ТИ ни впечатляваш достатъчно силно и с твои думи - ПРОСТИ:))))))