Във огъня бесен на нощната клада

ще разтопя аз крилата си в знак на забрава

че имал съм смисъл, и някаква тъпа награда.

Ще спрат да потрепват крачетата слаби

когато желание по силно пред тях се изправи.

Ще има ли кожата нужната нежност

ще има ли въздуха същата свежест

ще има ли. Няма, след като мерише на

същата мърша, каквато положи

на кладата днешна, на вечния огън

сълзите пресъхват в усмивка измъчена

снимка моментна, красиви подскоци,

песен и смях монотонен, глупак съм

ето защо на това съм тъй склонен.

Ей , Ей, къде си бе момче ???
- Самин съм - във къщи - сълзите си пия,
горчиво въздишам - не съм като тия..............