Постинг
25.01.2007 00:06 -
Признание
Усмихаше се там насреща
протегнал уморените ръце,
очакваше прегръдка нежна,
но с лед посрещна го едно сърце.
Безкрайна радост,дъждът бе тъй студен,
и виждах само гнойни рани,
десетки дни и сълзи пропиляни
преливаща омраза вътре в мен.
Пристъпих бавно, неумело,
като че ли исках да простя
на себе си, какво говедо само
съм, с муцуна ровещо калта.
А той не спираше да се усмихва,
протегна старческа ръка,
не исках, но почувствах силно
желание, с него ей така, да повървя.
протегнал уморените ръце,
очакваше прегръдка нежна,
но с лед посрещна го едно сърце.
Безкрайна радост,дъждът бе тъй студен,
и виждах само гнойни рани,
десетки дни и сълзи пропиляни
преливаща омраза вътре в мен.
Пристъпих бавно, неумело,
като че ли исках да простя
на себе си, какво говедо само
съм, с муцуна ровещо калта.
А той не спираше да се усмихва,
протегна старческа ръка,
не исках, но почувствах силно
желание, с него ей така, да повървя.
Търсене
За този блог
Гласове: 1705