Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2007 11:22 - Подскачащи
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 839 Коментари: 3 Гласове:
0



Отворих вратата и както друг път със закъснение, усетих го както само един друг може да се усещаме. Нямах шанс да го последвам, стъписах се от картината която се разкри пред очите ми. Искаха да ми дадат урок  да спра да се занимавам с властите, да не им помагам, но така считах за редно и правилно. Не можех да се променя. Но ето все пак че могат да изкарат и другата страна, тази която успяха да погребат.  

Тя беше изключителен човек, с внимание разбиране и всеотдайност работеше с всеки които потърсеше помощта и. Запознахме се когато бе на посещение в психиатричната клиника където ме бяха уловили, и ми блъскаха толкова много опиати че вече дори и не знаех кой съм. Тя ми даде обяснения и друг поглед върху подскоците. Вещината и в тази област би изненадала много хора, нямаше начин да е научила толкова много без да използва чужди сили. След време се опита да ми обясни, но така и не разбрах. А и  вече нямаше да разбера.

Подскок, не не беше подскок, по скоро плавно и хлъзгаво движение, всмукване. Казах подскок тъй като на всички които го виждаха за пръв път им се струваше че леко подскачам, но на това има просто психологично обяснение, разумът предполага какво може да се случи и кара всички възприятия да го определят по този начин. Затова този тип действие се наричаше подскок, а всички които имаха това умение, подскачащите. Според мен по правилно е да се наричаме прескачащи, но няма за какво да се усложняват нещата.

Винаги оставяше някаква следа след подскачащите, не бяха кои знае какво, но за такъв с напреднали умения и с голямо енергийно поле от което да черпи сили можеше просто да последва другия като по магистрален път, като през тунел. Но този които бе извършил това деяние бе хитър, бе успял да прескочи няколко пъти, за да оплете тунелите и така да си заличи следите. Бе добър, значи нищо не бе случайно, някой си бе наел професионалист.

Бях чувал само че се предлагат такива услуги, а и имаше търсене. Заради това половината строго секретни лаборатории по света вече не съществуваха. Използвайки способностите си една група доведе до това че  всички секретни глупости лъснаха като голи задници.

Опа отплеснах се трябваше да го проследя. Плъзгане, следа, топло... Ра-та-та-та-та... Охо и капан ми бяха поставили, ставаше интересно. Гнусно беше само да си помисли човек каква мъчителна може да е смъртта предизвикана от такъв като нас, а аз бях бесен. Скок хванах един крак и една ръка, скок и моментално затваряне на този тунел. Нов скок пода вече бе хлъзгав, хванах един за главата, нов скок, вече откъснатите крайници ги нямаше. Пускайки главата видях изумения не вярващ поглед в ококорените очи. Ново спускане, усещах мощен прилив на енергия и адреналин, топлина мека плът в шепите, черва и части от други вътрешности, всмукване. Нямаше кога да се наслаждавам на хаоса които предизвиквах, само за няколко секунди помещението в което ме причакваха превърнах в кървава баня. Но това не бе най важното, След като нямаше с кого повече да се занимавам се прехвърлих и огледах сътвореното. Интересно защо този които ме доведе до тази засада не се намеси, а е бил тук усещах това и е гледал. Интересно усещане на любопитство и страх. „По добре не ме следвай!” отчетливо се четеше на едната стена думи написани с чужда кръв, каква наглост само. Как може и да си го помисли след ...       

...тя стоеше на любимия си стол за масаж, а в шепите и беше част от мозъка и сърцето й. На масата имаше бележка „СПРИ СЕ”...

...като всичко бе започнало с кръв така и трябваше да завърши, с кръв. Този негодник щях да го намеря и тогава. Вече нямаше спиране. След всеки следващ скок следата му се засилваше. Някъде щях да го настигна, а до тогава ще се лее кръв...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - разбърка мислите...
23.01.2007 15:32
разбуни духовете..призова тайнственото начало и разхвърли претрупаните емоции....
водовъртеж...!!!!
цитирай
2. анонимен - Az sum be...........
26.01.2007 22:58
EEEEEEEi taka ne moje
цитирай
3. анонимен - Аз съм бе.....
26.01.2007 23:09
Добре-е--е-е-е-е-е, аре с'я батенце, сипи си една цуйка , седни ( ама лекичко) на диванчето и дай да си почетем "Стругацки".............
Е, не е същото , ама успокоява .:))))))))))
Цуйка да остане и за мене!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584273
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031