Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2007 23:11 - Изрод
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1293 Коментари: 4 Гласове:
0



Седеше на люлеещия се стол и сгъваше хартиени самолетчета, които никога не пускаше да летят. Сгъваше ги най старателно, не правеше нито едно грешно прегъване макар да не гледаше, погледът му бе зареян някъде надалеч в облаците и една такава странна спокоина усмивка стъписваща всеки които не го познава. Така бе от години благодарения на хапчетата, той просто се беше слял с обстановката. Никой не идваше да го посети, а и никой нямаше такива желания. Дните се нижеха бавно и монотонно както си заминаваше и хартията която му оставяха за самолетчетата. Не говореше и не го разпитваха бяха му останали само спомените които не искаше да идват но те изплувахакато видения, като сънища наяве.
Беше добро хлапе, послушен вежлив изпълняваше всички заръки във училище и във вкъщи. Не блестеше с кой знае какви знания, но можеше да се справи и с най трудните задачи които му поставяха. Винаги приемаше всичко крайно насериозно и затова даваше всичко от себе си. Другите деца му завиждаха и го смятаха за странен, тъй като не говореше много, и не се изтъкваше че може, просто му се удаваше да свърши нещата по най-добрия и правилен начин. Някой от учителите казваха че имал необикновен талант, а той просто се усмихваше и махаше пренебрежително с ръка. В един прекрасен пролетен ден, час по биология трябваше да се направят няколко опита с мишки, да онагледят на учениците как животинчето преминало веднъж през лабиринт, може да повтори същото упражнение като не показва признаци на колебание. След първото преминаване което отне 15-ина минути, в които бе бурно подкрепяно от класа, дори имаше и няколко залога, на него се падна да пренесе животинката в началото, за да я пусне от начало. Усещаше страхът му, напрежението в малкото телце, тупкането на сърчицето и желанието за свобода. Ухапа го, изплаши се не беше му се случвало такова нещо. Малко пламъче като ли проблесна в очите му, не бе ярост, просто държеше малкия гризач и усещаше как тънките кости се пукат един по един. Накрая се пръсна сърчицето, а с него и цялото телце както беше в шепите му. Разхвърчаха се козина и вътрешности кръв опръска няй близките деца, някой припаднаха други пищейки избягаха, а той стоеше и се опитваше да овладее своя краткотраен изблик на гняв. Проведоха дълъг разговор в директорския кабинет с родителите. Той мълчеше през повечето време, нямал никава представа какво се е случило.
Отбягваха го, не искаха да си играят с него дори не го поглеждаха. Родителите му купиха куче за да не се чувства толкова сам. Един ден две от по големите деца, го пресрещнаха в двора, единия го нарече убиец, а другия се опита да го удари с учебник. Последствията бяха доста по дълги разговори и изключване от училище. Едното хлапе припаднало, потекла му кръв от носа, получило кръвоизлив и частично углошаване с едното ухо, а другото се разминало със счупване на едната ръка, необяснимо как на цели четири места.
Скиташе се сам с кучето си по цели дни, дори и родителите не му казваха нищо гледаха го и виждаха в него не собственото си дете а някакъв изрод.

Кучето не се прибра за цели два дни, когато се появи само ръмжеше и се криеше под стълбището, изглеждаше болно, а и агресивно. На другия ден баща му го изпрати на пазар с майка му. Застреля кучето. Изкопа му малко но дълбоко гробче в далечния край на двора. Като се прибраха му съобщи новината, Джими избягал. Два дни не излезе от стаята си. Не можеше да повярва, че и той го е напуснал.
Един ден занимавайки се с новото си хоби, правене на самолет, откри малкото гробче. Изпита гняв от лъжата, обида о огорчение. Отиде да поиска обяснение от баща си, защо го е излъгал, отговорът предизвикан от изпития в почивния ден алкохол, бе колкото и неочакван, толкова и като шамар, макар че не знаеше какво е тъй като никога не бе удрян. “Какво толкова, не куче беше вече Джим, бе станало изрод като теб и само куршумът му беше спасението.” Набързо изречени думи, грешка която бе направена, рана каквато нищо друго не би предизвикало се отвори в сърцето му. ИЗРОД. Омраза изпълни цялото му същество, собствения му баща, как можа. Гледаше го а в невиждащите очи гореше огън.
Пръстите му неестетвно се изкривиха, изпусна чашата която държеше, болка и изумление се четеше в погледа му, чуваше се чупене на кости. Това бе ръката която бе натиснала спусъка. Изправи се в опит да избяга но краката се огънаха неестествено, костите прободоха мускулите му писъци на болка изпълниха къщата. Всяка кост от тялото му си пробиваше нова дупка и излизаше навън. Като че ли бе подложен на натиск от онези машини за мачкане на коли. Това което видя майка му бе сякаш гърчеща пробита гумена играчка на кочто и излиза въздуха, само че не бе въздух, а живота на мъжъ и под формата на вътрешности разтилащи се по пода. Затича се към сина си, крещейки му да спре, без дори да я погледне с небрежно махване на ръка я запрати в другия край на стаята премазвайки гръдния кош. Ребрата пробиха белия дроб и сърцето.

Полицията го намери в задния двор до една дупка, седнал полюшвайки се държейки в прегръдките си останките на най – добрия си приятел. Някой казваха в последствие че нещо като че ли припламвало в очите му, дори бяха готови да се закълнат. Единственото което им казал, в последствие било само една едничка дума “Изрод”.

Отблясъка от залязващото слънце подскочи в очите му, накъса на ситни неознаваеми късчета новото самолетче. Време бе за поредната доза хапчета...



Тагове:   изрод,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - :)
24.01.2007 07:01
завладяваща последователност!!!
цитирай
2. kolibri - :)
24.01.2007 07:18
:)))
цитирай
3. september - ***
26.01.2007 10:38
не е виновен ,че
изроди са те ...
цитирай
4. анонимен - Аз съм бе......
06.02.2007 05:58
Ей , чичко, аре погледни малко по-весело на нещата - От цялата тая работа знаеш ли , къв холивудски сценарий може да се избаца ????!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584364
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031