-да..

-какво да?

-попитай ме...

-какво да те попитам?

-аз зная..

-какво знаеш?

-всичко..

Да бе да, пулсираща малка точка, неспираща на едно място и знае всичко, глупости. Започваше да ме изнервя. Нестига че, но какво пък.

-какво е живота?

-а ти кой си?..

-аз ли, има ли значение?

-има..

-нали знаеш всичко?

-да...

-ами тогава знаеш кой съм?

-а ти знаеш ли?

-естествено че знам, аз съм...

-не не знаеш...ти си живота...

-слушай кво,... а?!! я пак.

Изчезна, нищо не разбрах, аз съм бил живота, що за глупост. Ей това малкото се подиграва с мене. А изобщо откъде се появи и защо му обръщам внимание. “Какво е живота?”глупости не можах ли да питам нешо по смислено като числата от тотото, кога ще спечеля някой милион, ей такива работи, а аз глупости. Върнах се отново към работата си. Ръцете ми счкаш имаха собствено виждане върху нещата, понякога дори не дочакваха нужните импулси за да се задвижат. Малкото парче дърво, се разтваряше в тези големи груби шепи, даваше топлина и разкриваше красотата си, дишане във топъл ден, прасковен цвят или пък бръснещ и студен полъх върху боровите иглички. Очи неотворени, думи неказани...

-разбра ли?..

-какво, о пак ли ти?

-да...

-не и неискам да знам, обърваш ме.

-да...

-а ти кой си, коя си?

-това не е важно...

-а кое е важно?

-живота...

-добре, да зпочнем отначало. Ти защо дойде?

-защото ме повика...защото ме създаде...

-?!!! ха...

съвзех се леко полеко, отъркалях се от дивана, провлачих плужещото си тяло до банята и се отдадох на прекрасното усещане на топлата вода. Розова кожа, дишаща, усещане за свобода. Потърках наболата брада, гледаща ме от огледалото, нещо ме погледна отсреща, малко пулсиращо...

-е...

-какво? Защо, вече не искам да знам..

-кое, ти просто попитай...

-какво е...

• Хайде, време е за хапчета, хайде излизайте. А така един по един. Ей ти прибери го тоя, не ми го размахвай така. Хахаха, да знам че съм го виждала. Да леко и спокойно, браво и право към кревата. А ти миличко си прибери фенерчето, браво добро момче, гълтай, браво...

хубаво е кара ме да се чувствам странно, а на тези другите няма да обръщам внимание. Да ще забърша тези лиги, а ти какво казваше...