Откраднати мисли, загубено време

изкуствени чувства прояждат душата

безименен, жалък, потъпкан да стене,

ехтяща и жлъчна залива ме тишината.

Очакване за нещо, а само грешка

препъване и пак насмешка.

Очи затворени, сдържани сълзи

няма помощ, а само боли.

Полет, но всъщност е само подскок

пропадане, счупване, сива тъга

обвива и мачка, потъпкване мрак.

Тих стон, бавно изправяне

пошляпване, долу в калта.

Изтъркани пръсти, черна безчувствена

е дори и кръвта, която се стеле и диря

оставя там където опитал съм да полетя.

ами ако въобще не се иправяхме
ами ако не си правихме труда да полетим
все там ,в калта щяхме да лежим ...

"Защото ще изпрати ангелите си да те носят, за да не удариш в камък ногата (кракът) си!" - казва Библията.

Благословен да бъдеш от Господ с това да откриеш Неговата сила, милост и Любов, за да сънуваш само красиви сънища!