Сенки си играят по стените,
догаря вече този ден,
ноща се спуска тиха и печална
на нови сънища попадам в плен.
Сега, аз бавно ще припадна
неще усещам ударите,
болката в гърдите. Спокоен,
ще отпусна кокалите от силната
прегръдка на деня. Ще поляетя,
с копнеж нагоре, към звездите,
а може би и с мъничко тъга.