Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2006 16:53 - Тиха коледа
Автор: kolibri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 746 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 28.12.2006 16:55


Тихо е, само от време на време изпукваше някое дърво в огъня. Чувстваше умора, но това беше приятно умора, не бе изпитвал отдавна такова спокойствие. Отпуснат в креслото с блаженна усмивка със сасъхваща по тялото пот, просто я наблюдаваше. Не мислеше за нищо друго освен за нежните извивки на съвършенното и тяло. Играещите пламъци превръщаха тялото и в карамелено, шоколадови извивки, кадифени хълмове, настръхнала кожа. Наблюдаваше тихото и бавно повдигане на гърдите и, тиха въздишка, пробягала сянка, отново изпита възбуда.

            Бяха планирали отдавна това осамотяване за коледните празници, и двамата споделяха мнението че стресът от хората в града и изтощителните работни смени им бяха достатъчни. Виличка като тази не се търсеше много, тъй като беше ненормално отдалечена от каквато и да е цивилизация. Не предлагаше кой знае какви екстри и удобства, да не кажем че нямаше такива. Ток канализация, всякаквя връзка със света беше умишлено отбягвана. Това бе повече от фантастично, искаха да се насладят един на друг, а за това не  им трябваше никой, нито шумни тълпи, блъсканици или полупияни приятели. Щяха да импровизират, възбудата от това начинание ги бе заразила още след като взеха това „неразумно” за другите решение. Налетяха си един на друг още в асансьора на търговския център, откъдето напазаруваха необходимите провизии. Тя беше добра в организирането и достатъчно пресметлива, за да не допусне нещо. Беше като дива разгонена улична котка, за малко да изпочупят и импровизираната коледна украса...

            Оставиха съобщения на всички, игриви, закачливи целуваха се и пожелаваха весели празници на всички познати и роднини преди да тръгнат. После изключиха телефоните, компютрите. Любиха се задъхано.

            Единствения превоз с който можеше да се стигне до малката къщичка се оказа един доста стар и раздрънкан снегомобил. Добре че не носеха много багаж. Яхнали раздрънканата машина с обещания да не я задавят или да я бутнат случайно в някое

дере, се понесоха нагоре по меката и доста дебела снежна покривка. Пътуването мина без проблеми. Телата им тръпнеха умовете бяха празни имаше само тя и той, и бялата пустош.     

            Имаше достатъчно дърва, но бе отвратително студено и им отне малко повече време докато постоплят малката постройка. Бе точно такава каквато си я бяха представили, напълно и абсолютно достатъчна. Никой от агенцията не знаеше кои са истинските собственици, но притежаваха пълни права да се разпореждат с имуществото, единствено без да го продават. А това им мина през главите докато стояха сгушени в мечите кожи, чакащи огъня да забумти и да окаже необходимото въздействие. Не си говореха, гледаха играта на пламъците прегърнати здраво, потъваха, или по точно изплуваха в един друг свят. гледаха се, докосваха се и преоткриваха себе си, телата си и желанията им. отдадоха се един на друг. Откриватели на нови сексуални желания, страст грапави езици, драскащи нокти, шарещи търсещи пръсти, огън кипяща вода. Пръскащо се стенание, похот изгаряща огнена разтърсващи тласъци... Продължаваха до припадък неземна умора, разтворени жадни и търсещи устни. Гледаше я  искаше я отново, но реши да не прекъсва сладката и дрямка.

.............

            Нещо изтопурка на покрива, тежко, гредите изскърцаха от тежестта. Стресна се видя че и тя се размърда, плавни лениви котешки движения:

-Мило?!!

-         Тихо спи, клон някой явно се е...

И всичко стана изведнъж, толкова бързо, нямаше време, а и как  да реагира. Все още бе възбуден и достатъчно омалял. Размазано огромно сред бял искрящ снежец тупна в центъра на стаята от новопоявилата се дупка. Огромни здрави крайници излизаха от безформеното туловище,  две бързи и резки движения и се насочи към нея. Почти нищо не усети болката дойде после а той втрещено гледаше нереалната картина. Писък разкъсване чупещи се кости, шуртяща кръв. Един прекрасен допреди час крак се подаваше иззад големия гръб в пълна гротеска с местоположението на главата. Гадна и отвратителна смрад се разнесе из стаята. Не смееше и да си помисля да диша. Стискаше червата в шепите си и се опитваше несъзнателно да ги върне обратно в голямата и дълбока дупка зейнала преди секунди. В главата му, кръжеше една объркана мисъл, а оцъклените му сълзящи очи запечатвах последните действия. Кърваво червени лъскави очи го погледнаха любопитно. Нямаше повече болка, Нямаше я и обърканата мисъл.

            Тихо бе валеше коледен пухкав снежец. Малка къща гореше самотно и хвърляше нереални кървави краски върху преспите.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - нямаше я обърканата мисъл?
28.12.2006 18:08
като пречистване....
като покой....
намерен покой....
цитирай
2. kolibri - :)
28.12.2006 23:59
Имаше нещо от рода"Защо по дяволите не взех радиостанцията...", а и други работи, но вече става прекалено дълго
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolibri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 584297
Постинги: 350
Коментари: 448
Гласове: 1705
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031